Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Впечатляващи са — съгласи се Юсуф. — Но не са дело на Строителите. Знаехте ли го? Направили са ги Механиците, повече от век след Деня на хилядата слънца. Представляват комплект от часовникови механизми, достигащи до толкова малки мащаби, че окото не може да ги види. Разбира се, това не би проработило преди Строителите да завъртят своето Колело, но както се казва, едно колелце върти друго и много неща стават възможни.
— Джалан Кендет. — Гласът на създанието се разнесе по-висок и музикален, отколкото очаквах. Всъщност изобщо не бях очаквал да заговори, но ако бях, щях да си представям нещо дълбоко и окончателно, като оловни блокове, падащи отвисоко. — Елате.
— Изумително. — Станах, за да си премеря ръста с творението, и открих, че не стигам и до рамото му. Този войник ме изнервяше. Механизъм, безжизнен и неумолим, и все пак вървеше и изрече името ми. Освен че има нещо дълбоко неестествено и погрешно в купчина зъбни колелца, които наподобяват самия живот, се чувствах извънредно неудобно при мисълта да съм в близост до нещо толкова опасно, лишено от обичайните лостове, с които манипулирах потенциалните си противници, като ласкателство, гордост, завист и похот. — А могат ли да огъват мечове? Да пробиват щитове с юмрук, както се разправя в историите?
— Аз не съм виждал такова нещо — каза Юсуф. — Но видях един да внася блиндирана врата в банка, подложена на обновяване. Вратата едва ли е тежала по-малко от петдесет мъже.
— Елате — повтори войникът.
— Сигурен съм, че може да помоли и по-учтиво, нали? Или му се е развила пружината за добри обноски? — Ухилих се на Юсуф и почуках по нагръдника на войника. — Помоли ме пак, ама както трябва. — Кокалчетата ме заболяха, затова ги потърках с другата си ръка. — Петдесет мъже, казваш? Би трябвало да построят още такива и да завладеят света. — Тръгнах около нещото, като надзъртах в пролуките между филигранните плочи на бронята му. — Аз така бих направил.
— Хората са по-евтини за правене, принце. — Юсуф ми показа пак черната си усмивка. — Пък и освен това изкуството за направата им е изгубено. Вижте изработката на лявата му ръка. — Той посочи. Въпросната ръка беше по-голяма от другата, изделие от месинг и желязо, възхитително на вид, но при по-внимателен оглед се виждаше, че всичките ѝ чаркове, ролки, кабели и колелца, макар да варираха от мънички и сложни до големи и тромави, никога не ставаха по-дребни от нещо, което по моите представи би могъл да изработи един умел занаятчия.
— Задвижва се от туловището и ѝ липсва собствена сила — отбеляза Юсуф. — В наши дни повечето войници имат подменени части и пружините, които са били навити, за да им дадат енергия, се развиват — знанието, необходимо за повторното навиване на подобни механизми, е било изгубено преди клановете да сложат ръка върху наследството на Механиците.
Докато Юсуф говореше, очите ми се спряха на една дупка между плешките на войника, с множество метални зъбци, стърчащи навътре. Може би входът за навиване, макар че как би могъл да го използва човек, нямах представа.
— Елате, принц Джалан — обади се пак войникът.
— Ето на. — Минах покрай него, за да изляза по средата на салона. — Виждаш ли, можеш да се обръщаш към мен подобаващо, ако се опиташ. Съветвам те да изучиш правилните форми на обръщение. Може би ще успееш да ги усвоиш, преди да се развиеш съвсем и да се превърнеш в интересна украса за гостна.
Железните пръсти се свиха и войникът тръгна към мен с тежки стъпки. Подмина ме и продължи през тълпата. Почувствах известна утеха при мисълта, че създанието май наистина има чувства и съм успял да вляза под металната му кожа.
Последвах механизма нагоре по едно мраморно стълбище, по широк коридор с кабинети от двете страни, където множество чиновници седяха зад бюра, проверяваха списъци от числа и правеха разни сметки, и нагоре по второ стълбище до полирана махагонова врата.
Кабинетът зад вратата притежаваше онази смесица от спартански дизайн и пари, към която се стремят най-богатите. Щом преминеш етапа, в който изпитваш нужда да покажеш на всички колко си богат с пищни демонстрации на покупателните си способности, стигаш до етап, в който се връщаш към простичкия и практичен дизайн. След като цената не е проблем, всеки детайл от обкръжението ти ще е изработен от абсолютно най-доброто, което може да се купи с пари — макар че може да е нужен внимателен оглед, за да се установи това.
Аз, разбира се, все още се стремях към етапа, в който ще мога да си позволя пищна показност. Все пак бях в състояние да оценя утилитарната екстравагантност на преспапието върху бюрото пред мен, което представляваше простичък златен куб.