Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Джими примигна и се върна в настоящето.

— Нейтан? — повтори Вивиан. — Чакаме те.

— Паля го — отвърна дребно момченце с къдрава червена коса и с обхванато със скоби краче. Седеше на пода, насочил фенерчето си към платното.

— А, да, значи си готов — рече Вивиан. — Е, това е добре.

— Обаче тя почти не се вижда — отбеляза друго момче, изправено с ръце на кръста там, където би трябвало да седи публиката. Проточваше шия, за да види платното, и примижаваше през очилата си към мъждукащата светлинка.

— Няма голяма полза, ако не виждаме Менче-Звънче — заяви момчето, което изпълняваше ролята на капитан Кук. — Изобщо няма да се получи.

— Ще се получи — решително възрази Вивиан. — Разбира се, че ще се получи. Силата на внушението е огромна. Ако всички кажем, че виждаме феята, значи и публиката ще я види.

— Ама ние не я виждаме.

— Така е, но ако кажем, че я виждаме…

— Искаш да излъжем ли?

Вивиан вдигна очи към тавана, търсейки правилните думи, за да им обясни, а децата заспориха помежду си.

— Извинете — обади се Джими от мястото си на прага. Изглежда, никой не го чу, затова той повтори по-силно: — Извинете!

Тогава всички се обърнаха към него. Вивиан рязко си пое въздух, като го видя, после се намръщи. Джими трябваше да признае, че смущението ѝ му достави известно задоволство — показа ѝ, че нещата невинаги се развиват според нейното желание.

— Питах се — каза той — дали не е по-добре да използвате фотографски прожектор. Прилича на фенерче, но е по-мощен.

Децата са си деца, никое не реагира с подозрение и дори с изненада, когато при тях на тавана се появи непознат и се включи в разговора им. Вместо това се възцари мълчание, докато всички обмисляха предложението му, после се разнесе тих шепот, докато го обсъждаха, и накрая едно от момченцата се провикна "Да!" и развълнувано скочи на крака.

— Идеално! — възкликна друго.

— Обаче нямаме — уточни мрачното момченце с очилата.

— Мога да ви намеря — увери ги Джими. — Работя във вестник и там имаме студио, пълно с прожектори.

Децата нададоха още по-възторжени възгласи.

— Ама как ще направим така, че да прилича на фея, да лети и други подобни? — попита същото мрачно момченце, надвиквайки останалите.

Джими пристъпи навътре в стаята. Всички деца се обърнаха с лице към него, а Вивиан го измерваше с гневен поглед, оставила книжката в скута си. Джими не ѝ обърна внимание.

— Мисля, че трябва да светите някъде отвисоко. Да, така ще се получи, а ако се стараете винаги да държите прожектора насочен надолу към сцената, ще се вижда малко светло петно, а не широка ивица светлина. Пък ако направите нещо като фуния…

— Ама никой от нас не е достатъчно висок, за да го насочва — отново възрази хлапето с очилата. — Не и оттук. — Сираче или не, Джими започваше да му се дразни.