![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Съжаленията, които изразяваше майка ѝ сега, приказките ѝ за грешки, за втори шанс и за прошка несъмнено съвпадаха с теорията. Какво повтаряше на Айрис — никой не харесва момиче, което винаги иска повече от другите. Колкото повече размишляваше Лоръл, толкова по-основателно ѝ се струваше. Майка ѝ беше имала нужда от пари, които се е опитала да измъкне от Вивиан Дженкинс, но всичко страшно се беше объркало. Тя отново се зачуди дали и Джими е бил замесен, дали провалът на плана не е бил причина и за провал на връзката им. И каква точно бе ролята на въпросния план за смъртта на Вивиан. Хенри обвиняваше Дороти — тя може и да бе намерила изкупление в новия си живот, обаче скърбящият съпруг на Вивиан не се беше отказал да я търси и накрая я беше намерил. Лоръл със собствените си очи бе видяла случилото се след това.
Бен беше застанал зад нея и се прокашляше тихо, тъй като голямата стрелка на стенния часовник беше подминала точния час. Лоръл се престори, че не го чува, чудейки се какво ли се е объркало в плана на майка ѝ. Дали Вивиан се беше досетила какво се случва и го беше прекратила, или беше нещо друго, нещо по-лошо, заради което замисълът се беше провалил с гръм и трясък? Огледа купчината дневници, търсейки с поглед онези от 1941 година.
— Бих ви оставил тук, наистина бих — каза Бен, — обаче главният архивист е способен да ме обеси с главата надолу — преглътна измъчено той. — Или дори нещо по-лошо.
Проклятие! Мамка му! Сърцето на Лоръл беше натежало, коремът ѝ беше в плен на противен вихър, а сега трябваше да пропилее петдесет и седем минути, докато книгата, вероятно съдържаща нужните ѝ отговори, събира прах тук, в заключената стая.
25
Лондон, anpил 1941 г.
Джими стоеше, притиснал крак към вратата на болничната мансарда и загледан през пролуката след Вивиан, Беше смаян. Пред очите му не се разиграваше незаконна сцена на извънбрачна среща, каквато очакваше. Навсякъде имаше деца, които редяха пъзели на пода, подскачаха в кръг или правеха стойка на ръце. Джими се досети, че това е някогашната детска стая, а децата са сираците пациенти на доктор Томалин. По негласен знак нещо привлече вниманието на всички тях, те вдигнаха поглед и забелязаха Вивиан. Втурнаха се към нея, разперили ръчички като крилата на самолет. Тя също грееше, на лицето ѝ имаше широка усмивка, когато коленичи и протегна ръце, за да прегърне колкото може повече хлапета.
След това всички заговориха бързо и доста възбудено за полети, кораби, такелажи и феи и Джими разбра, че става свидетел на разговор, подет по-отдавна. Вивиан, изглежда, разбираше прекрасно всичко, за което ѝ говореха, и кимаше замислено, а не престорено, както правят възрастните, докато общуват с децата, слушаше и обмисляше, а леко смръщеното ѝ изражение издаваше, че се опитва да намери решение. Поведението ѝ беше различно от онова към него на улицата — беше по-непосредствена, не толкова предпазлива. Когато всички си казаха каквото имаха да казват и шумът поутихна — най-неочаквано, както изглежда понякога, — тя вдигна ръце и каза:
— Хайде да запретнем ръкави и да решаваме проблемите един по един.
Всички се съгласиха, поне Джими така допусна, защото децата отново се разпръснаха без никакви възражения и съвсем делово помъкнаха столчетата си и разни други предмети: одеяла, дръжки от метли, плюшени мечета с превръзки на очите, към разчистеното пространство в средата на стаята и се заеха да ги подреждат по старателно премислен план. В този момент той проумя и се засмя с неочаквано удоволствие. Пред очите му се появяваше кораб — ето ги носа, мачтата, дъска, подпряна на столче за крака в единия край и на дървена пейка в другия. Издигна се платно — чаршаф, сгънат на триъгълник, с тънки въжета, които придържаха ъглите гордо и здраво.