![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Въпросът му целеше да подхване лековат разговор, обаче цялото тяло на Вивиан видимо се скова и Джими тутакси схвана, че е допуснал грешка — макар и да не разбра точно каква — и че е твърде късно да си вземе думите назад.
— Не. — Думата прозвуча остро като камъче в обувката. Тя се прокашля. — Не мога да имам деца.
В този момент на Джими му се прииска в земните недра да зейне дълбок тунел и той да полети и да пропадне в него. Промърмори някакво извинение, което предизвика леко кимване от страна на Вивиан, после тя привърши с опаковането на платното в излезе от тавана, затваряйки укорително вратата зад себе си.
Джими се почувства като некадърен шут. Не че беше забрави каква е истинската му цел — оставаше си непроменен фактът коя е тя и какво е сторила, — но просто не обичаше да засяга хората, както беше наранил нея. Измъчено си спомни как тя се скова и започна да превърта случилото се в мислите си, обвинявайки се за отвратителното си поведение. Същата нощ, докато фотографираше последните разрушения от бомбардировките и насочваше фотоапарата си към редиците на бездомните и лишените, част от мислите му се въртяха около възможността да ѝ се реваншира.
***
На следващия ден отиде в болницата рано и я изчака на отсрещната страна на улицата, пушейки нервно. Би седнал на стълбите отпред, обаче му се струваше, че ако го види там, Вивиан просто ще се обърне и ще поеме в обратната посока.
Когато тя се зададе забързано по улицата, Джими цигарата си и се запъти да я пресрещне. Подаде и една снимка.
— Какво е това? — попита тя.
— Нищо особено — отговори той, наблюдавайки я как върти снимката в ръце. — Направих я за теб… снощи. Напомни ми за твоя разказ, за реката със светлинките на дъното и за хората… за семейството от другата страна на воала.
Тя се вгледа в снимката.
Беше я направил на разсъмване — парченцата стъкло сред руините блещукаха и искряха на слънчевата светлина, а зад димната завеса се очертаваха силуетите на едно семейство, току-що излязло от бомбоубежището, спасило живота им. Джими не отиде да си легне, след като направи снимката, а се запъти към редакцията, за да я прояви за Вивиан.
Тя не каза нищо, но съдейки по изражението ѝ, всеки момент щеше да се разплаче.
— Чувствам се ужасно — призна той.
Вивиан го погледна.
— Заради онова, което казах вчера. Ти се разстрои. Извинявай.
— Не би могъл да знаеш — успокои го тя и внимателно прибра снимката в чантата си.
— Все пак…
— Не би могъл да знаеш. — И после тя почти се усмихна или поне на него така му се стори, но не беше сигурен, защото Вивиан бързо се обърна към вратата и влезе.
***
Репетицията през онзи ден беше една от последните преди представлението. Децата се изсипаха в стаята и я изпълниха със светлина и глъчка, а после се разнесе звънецът за обяд и те изчезнаха вихрено, както се бяха появили. Джими донякъде се изкушаваше да тръгне с тях, за да избегне неловкото общуване насаме с Вивиан, обаче щеше да се намрази за слабостта си, ако го направи, затова остана да ѝ помогне да разглобят кораба.
Усещаше погледа ѝ върху себе си, докато трупаше столовете, но не я погледна — не знаеше какво ще прочете по лицето ѝ, а не желаеше да се почувства по-зле, отколкото вече се чувстваше. Когато Вивиан заговори, гласът ѝ прозвуча различно:
— Защо беше в столовата онази вечер, Джими Меткалф?
Сега вече Джими я погледна — тя беше съсредоточила вниманието си над декорите, които рисуваше с палми и пясък за пиесата. Пълното му име прозвуча странно официално и, кой знае защо, по гръбнака му плъзна съвсем не неприятна тръпка. не можеше да ѝ каже за Доли, съзнаваше го, обаче Джими не беше лъжец.
— Имах среща с един човек — отвърна.
Вивиан го погледна и по устните ѝ плъзна съвсем лека усмивка.
Джими така и не се беше научил кога е моментът да си замълчи:
— Трябваше да се срещнем другаде, обаче вместо това се видяхме в столовата.