Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— О, да — завъртя ръка Майра, — разбира се. Обаче нея я познава от дете, така че не е същото. Като дядо ѝ е. Всъщност съм сигурна, че на нея трябва да благодариш за вниманието, което докторът ти оказа току-що. Сигурно те е похвалила. — Майра се овладя и завърши: — Както и да е, това е чудесно. А сега… не трябва ли да отиваш да снимате за утрешния брой на вестника?

Джими шеговито ѝ отдаде чест, с което предизвика усмивката ѝ, после си тръгна.

На път към къщи главата му гъмжеше от объркани мисли.

Доли грешеше — колкото и сигурна да беше, всъщност бъркаше. Вивиан и доктор Томалин нямаха любовна връзка — старецът ѝ беше като дядо. А тя — поклати глава Джими, ужасен от мислите си, от осъдителното си мнение за нея, не беше прелюбодейка, а просто жена, почтена жена при това, която отделяше от времето си, за да дари с малко щастие неколцина сирачета, изгубили всичко.

Може и да беше необичайно, след като цялата му силна убеденост се бе оказала заблуда, обаче Джими се почувства странно лек. Нямаше търпение да каже на Дол — вече нямаше нужда да изпълняват плана си, защото Вивиан не беше виновна.

— Само дето се държа гадно с мен — отговори Доли, когато ѝ го каза. — Обаче това явно вече няма значение, след като толкова сте се сприятелили.

— Престани, Дол — каза Джими. — Не е така. Виж… — Пресегна се да хване ръцете ѝ през масата и възприе лековат тон, за да подскаже, че цялата история е била просто шега, но вече трябва да престанат. — Знам, че се е отнесла несправедливо с теб и не я уважавам за това. Обаче планът ни просто няма да проработи. Вивиан не изневерява — ако ѝ изпратиш писмото, тя ще го прочете и ще се изсмее. Сигурно дори ще го покаже на съпруга си и двамата ще се позабавляват.

— Не, няма — издърпа ръцете си Доли и ги скръсти. Беше упорита или просто отчаяна, понякога му беше трудно да открива разликата. — Никоя жена не иска съпругът ѝ да подозира, че тя има връзка с друг. Въпреки всичко тя ще ни даде парите.

Дими си извади цигара, запали я и огледа Доли през пламъчето. Преди време щеше да се постарае да я придума, а обожанието щеше да го заслепи за недостатъците ѝ. Сега обаче нещата стояха различно. Рана разполовяваше сърцето на Джими, тъничка линия, появила се, когато Доли отказа да се омъжи за него и го заряза коленичил на пода на ресторанта. След това раната позаздравя и през повечето време белегът не личеше, но всъщност беше досущ като вазата, която майка му строши онзи ден, когато отидоха в "Либърти", и която после баща му залепи — на определена светлина пукнатините винаги личаха. Джими обичаше Доли, това никога нямаше да се промени — за него предаността беше насъщна като въздуха, — но когато погледна Доли, той си помисли, че в момента не я харесва много.