![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Защо?
— Какво защо?
— Защо променихте плановете си?
— Не знам. Просто реших, че така трябва.
Вивиан все още го изучаваше с поглед, изражението ѝ остана непроницаемо, а после тя насочи вниманието си към палмовото листо, което рисуваше:
— Радвам се — каза леко напрегнато с ясния си глас. — Радвам се, че го направи.
***
През онзи ден нещата се промениха. Не заради онова, което тя му каза, макар да беше много мило, а заради необяснимото усещане на Джими, когато срещна погледа на Вивиан, усещане за връзка помежду им, което впоследствие го връхлиташе винаги, когато си спомняше разговора им. Не си размениха повече от десетина думи, пък и те не бяха особено важни, но цялата случка беше натоварена със смисъл. Джими го долови още на момента, почувства го и по-късно, когато Доли настоя да ѝ докладва за напредъка на мисията през този ден и той разказа всяка подробност, но премълча тази част. Знаеше, че Доли ще се зарадва, че би го разтълкувала като доказателство, че той все повече печели доверието на Вивиан. Но Джими не ѝ каза. Разговорът с Вивиан си беше негов, възприемаше го като личен пробив, а не по начина, по който би желала Доли. Не желаеше да го споделя, не искаше да го развали.
На следващия ден Джими влезе в болницата с необичайно въодушевление. Но когато отвори вратата и поднесе на Майра един превъзходен зрял портокал (понеже тя имаше рожден ден, научи, че Вивиан я няма.
— Не е добре. Сутринта звънна да каже, че не може да стане от леглото. Помоли ти да поемеш репетицията.
— Ще се заема — отвърна Джими и изведнъж се запита отсъствието на Вивиан не се дължи на случилото се помежду им, дали тя не съжалява, че е свалила гарда. Сведе намръщено поглед, после вдигна очи към Майра под перчема си. — Болна, значи.
— Изобщо не звучеше добре, горкичката. Ама не се натъжавай толкова, тя ще се оправи. Винаги се оправя. — Майра вдигна портокала: — Ще ѝ запазя половината. Дай ѝ я на следваща репетиция.
Само че Вивиан не дойде и на следващата репетиция.
— Още е на легло — осведоми го Майра, когато Джими се появи на вратата по-късно през седмицата. — И така е най-добре.
— Сериозно ли е?
— Надали. Просто има лош късмет, клетата, но скоро ще си стъпи на краката — никога не е оставяла децата за толкова дълго.
— Случвало ли се е и преди?
Майра се усмихна, но някак сдържано, сякаш проумя нещо и я обзе нежна грижовност.
— На всеки се случва да се разболее, господин Меткалф. Госпожа Дженкинс си има своите трудности, но нима не важи за всички ни? — Поколеба се, а когато заговори отново, гласът и звучеше тихо, но категорично: — Чуй ме, скъпи Джими, виждам колко си загрижен за нея и това е много мило от твоя страна. Бог ми е свидетел, тя е ангел — прави страшно много за децата тук. Обаче съм сигурна, че няма повод за тревога и че съпругът ѝ добре се грижи за нея — усмихна му се жената майчински. — А сега престани да мислиш за нея.
Джими я увери, че ще го стори, и се запъти нагоре по стълбите, но съветът на Майра го озадачи. Вивиан не беше добре, така че какво по-естествено от това да си мисли за нея. Тогава защо Майра толкова настояваше той да престане да мисли за нея? Пък и как натъртено изрече "съпругът ѝ". Такова предупреждение беше по-подходящо за доктор Томалин, който беше хвърлил око на чужда жена…
***
Джими нямаше текста на пиесата, но се постара репетицията да мине добре. Децата не лудуваха, всяко си изпълняваше ролята, рядко спореха и всичко вървеше по вода. Дори се чувстваше донякъде доволен от себе си, докато не приключиха с прибирането на декорите и всички не се скупчиха около неговата обърната щайга с молба да им разкаже приказка. Джими отговори, че не знае приказки, обаче децата не му повярваха, той направи несполучлив опит да разкаже приказката на Вивиан и после си спомни — точно навреме, за да избегне бунта — историята за "Славеева звезда". Децата го слушаха притихнали и Джими осъзна с неподозирана яснота колко много общо има между него и пациентите в болницата на доктор Томалин.
В оживлението забрави забележката на Майра и едва когато сбогуваше с децата и се отправяше надолу по стълбите, се замисли как да я убеди, че си въобразява разни неща, и дали изобщо е необходимо да го прави. Във фоайето се приближи към бюрото ѝ, но преди да смогне да изрече и дума — успокоителна или не, — Майра рече:
— Ето те и теб, Джими. Доктор Томалин иска да те поздрави — със същото благоговение, с което би му съобщила, че кралят се е отбил следобед и е изразил интерес да се види с него. Посегна да махне мъхче от яката му.
Джими изчака, усещайки надигащата се горчилка в гърлото си, старо познато усещане, което го спохождаше като малък, когато си представяше, че се изправя пред мъжа, отмъкнал майка му. Минутите му се сториха безкрайни, докато най-сетне вратата се отвори и отвътре се показа достопочтен господин. Враждебността на Джими се изпари и той страшно се обърка. Мъжът срещу него беше белокос, спретнато подстриган и носеше очила с дебели лупи, освен това беше най-малко на осемдесет години.