Фурията на курсора

— Виж какво, канимите невинаги правят неща, които имат смисъл.

— Грешиш — отговори Тави с тон, който не търпи възражение. — За тях собствените им действия винаги имат смисъл, Макс. Те не разсъждават като нас, но това не означава, че са глупави или луди.

Той махна с ръка към селото.

— Всички тези различни групи. Нито координация, нито посока. Нито сплотена сила. Това им е тактиката. Трябва да разбера какво правят.

— Можем да продължим към пристанището. Обзалагам се, че ще имаш възможност да го разбереш по пътя.

— Не повече от пет минути. След което конете ни ще изпопадат от умора и канимите ще ни клъцнат главите.

— Но пък бихме разбрали — отговори Макс.

— Бихме разбрали — въздъхна Тави и поклати глава. — Къде е той?

— Пратениците са един такъв забавен вид хора, когато ги чакаш, винаги искаш да се появят незабавно. Това е враждебна територия. Дай му време.

— Може да нямаме време.

— Да — каза Макс. — Но да се притесняваш за това няма да го накара да се появи тук по-бързо.

Макс развърза каишката на чантата си и извади кръгъл плосък хляб. Разчупи го на две хвърли едното парче на Тави.

— Яж, докато можеш. Ако искаш, поспи.

— Сън — каза Тави с лека усмивка в гласа.

Макс изсумтя и те мълчаливо задъвкаха. След малко той каза:

— Забеляза ли нещо?

— За какво говориш?

— Всеки от твоите легионери или спи, или мечтае за това.

Тави се намръщи, гледайки фигурите на легналите в сянката войници. Дори часовите уморено се олюляваха.

— Ти не спиш — отбеляза той.

— В мен има магия на метала, мога да изкарам няколко дни без сън, ако се налага.

При тези думи Тави направи физиономия.

— Но ти нямаш моето предимство — продължи Макс. — И въпреки това не спиш. И не се олюляваш, като се разхождаш наоколо. И езикът ти е по-бърз от всеки кон в Алера.

Тави спря да дъвче за секунда, мръщейки се.

— Това да не означава, че използвам магията на метала?

— Не използваш — каза Макс. — Щях да забележа. Но се държиш забележително добре.

Тави си пое дълбоко дъх. После каза:

— Кайтай.

— Поздравления, вече я споменаваш при всяка дума — каза Макс. — Но аз говоря сериозно. Не знам що за билки използваш…

— Не, Макс — каза Тави. — Това… мога да изкарам без сън много по-дълго от преди. Откакто аз и Кайтай…

— Омачкахте чаршафите в леглото?

Слава на великите фурии, че беше достатъчно тъмно, за да не може Макс да види как Тави изведнъж се изчерви.

— Щях да кажа заедно. Ти си задник.

Макс изсумтя и отпи глътка от мяха. После го подаде на Тави.

Тави отпи и се намръщи на слабото, разредено вино.