Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Вижте, направете това, за което ви моля.
— Добре. Кога смятате, че ще получите резултата?
— Зависи — позасмя се Настя. — Надявам се, до довечера. Може и по-рано, ако имам късмет.
Макар че още от вчера беше сигурна в резултатите, Настя реши да направи всичко според правилата. Трябва да има аргументи, за да убеди другите. И Лаевич. А ако се наложи — и самия кмет, и началника на управлението на вътрешните работи. Безсънната нощ, която тя прекара заедно с Коротков, Егоров, длъжника на Егоров и хората, на които Юрка се обади в Москва, даде плодове. Сега можеха да не се съмняват как са действали активните блогъри. Впрочем напълно възможно беше това да е бил само един човек, но много вещ и способен. Та той или те бяха използвали чужди айпи адреси, от които са водили бурна кореспонденция, а истинските стопани на адресите не са имали и представа за това…
Вече призори Настя със сетни сили се беше заела внимателно и сериозно да анализира текстовете, пуснати в интернет, и не можеше да не признае, че те са били съставени на строго научна основа. Теорията гласи: един слух се разпространява толкова по-бързо, колкото по-висока е неговата значимост за човека и колкото повече е неопределеността. При това на скоростта на разпространяването му влияят и други два фактора: степента на доверие у хората на официалните новини и наличието или липсата на доказателства за достоверност. Тук най-важното е да спазиш правилната пропорция — слухът се разпространява широко, ако липсват доказателства за неговата достоверност, но при това слушателят го възприема като правдива информация и същевременно не вярва на официалните новини.
Настя намери в интернет формулата на Олпорт-Постман „интензивността е функция от значимостта и неопределеността“, която бе изучавала още през 1998 година, по време на финансовата криза и нарастващите панически настроения. После бързо прегледа линковете, прочете интересуващите я откъси от изследването на руски учени от 2009-а, където към вече известната формула се прибавяха няколко нови фактора. И така стигна до заключението, че неуловимият блогър се бе подготвил много добре и бе изпълнил стопроцентово своята задача. Всеки абзац, всеки пасаж в неговите съобщения строго съответстваше на резултатите от научните изследвания, а подронването на доверието към официалната информация се осъществяваше изящно и убедително.
Всички грешат — журналистите и репортерите не са изключение, и не е нужно голямо усилие всекидневно да намираш някаква неточност във вестниците и в електронните медии или в публичните изяви на длъжностните лица. Достатъчно е само да я опровергаеш с доказателства, та от грешката или недоглеждането да си изградиш опит как преднамерено да измамиш населението. Дори към избора на сайтовете, на които се е водила най-активната дейност, този човек бе подхождал от научна гледна точка, насаждайки слухове отначало сред най-тревожните хора. Нивото на тревожността на участниците в дискусиите и просто на посетителите бе определял според тематиката на сайтовете и групите в социалните мрежи и по съдържанието на публикуваните коментари. Тревожният човек, както гласи все същата теория за слуховете, е по-склонен да ги разпространява.
Вторият съществен резултат от нощното бдение беше разкриването на старата и стабилна връзка на Пьотър Сергеевич Ворожец с акционерното дружество „Прометей НЕО Груп“. То представляваше крупен холдинг, в чийто състав влизаха производствената компания „Прометей НЕО Завод за бои и лакове“ с три предприятия в Новосибирск, Елц и Самара, търговската фирма „Прометей НЕО Сейлс Хаус“, маркетинговата фирма „Прометей НЕО Маркетинг“, както и управляващата верига от магазини „Прометей НЕО Мениджмънт“.
При това тази връзка далеч не беше делова. Ворожец произвеждаше торове за селското стопанство и нямаше никакво отношение към производството на бои и лакове, не бе купувал нищо от „Прометей“ и нищо не бе им продавал. Затова пък имаше непосредствено отношение към някои директори на холдинга, които в близкото минало са били добре известни на онези служители на правоохранителните органи, които се бореха с организираната престъпност. Очевидно Пьотър Сергеевич нежно и трепетно обичаше своето криминално минало, защото не само бе поддържал постоянен контакт с някои отдавна познати директори на „Прометей“, с които навремето бе членувал в престъпна групировка, но и бе взел на работа в своя химкомбинат няколко души от старите познати. Какво пък, похвално. Не изоставяй своите. Щом човек иска да сложи край на престъпния си живот и да работи честно, защо да не му предоставиш такава възможност?