Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Лошо куче! Лошо! Кажи „бау“!
— Достатъчно, Фагред — спря го другарят му. — Този може още да ни е нужен.
— Шокрен научи от него всичко, което иска. Кажи „бау“, Пеперудке, иначе ще трябва да те накажа!
— А когато дойде времето, на кого ще залагаш? — внезапно се озъби Олаг. — На зеления или на ранената маймуна?!
Фагред се намръщи, замисли се, а после кимна:
— Добре, прав си, Олаг. Засега можеш да не лаеш, Пеперудке, но твоето време скоро ще дойде. О, вечна гора! Багард ме вика. Върни маймуната, ей сега идвам
Фагред предаде въжето в ръцете на Олаг и забърза към командира на орките.
— Седни — заповяда Олаг и давайки пример, седна директно върху жълтите листа, покривали цялата земя.
Трябваше да седна. По принцип сега, един на един, бих могъл да опитам да се справя с орка, но две неща ме спираха — кинжалът, който Олаг извади веднага след като партньорът му се отдалечи, и фактът, че сега бяхме видими отвсякъде. Докато стигна до дърветата, просто ще бъда надупчен със стрели. Затова трябваше да седна до Първия и да чакам Фагред да се върне.
— Ти си глупава маймуна — неочаквано каза Олаг. — Толкова ли ти беше трудно да угодиш на Фагред?
— Не се считам за глупава маймуна и не искам да забавлявам приятеля ти.
В разговор с Олаг можех да си позволя думи, които никога не бих използвал в разговор с Фагред.
— Не си маймуна? — в погледа на орка проблесна едва забележима искрица любопитство. — Какъв си тогава?
— Аз? Определено не и маймуна.
— Всички хора са маймуни! — безапелационно отсече Олаг — Вие сте по-лоши от животните, вие сте нисши, вие сте същата грешка на боговете като елфите, които се появиха веднага след нас. Този свят трябва да принадлежи на нас! Ние. Ние бяхме единствените му господари, докато не се появиха нисшите. Да, вие можете да говорите, но дай ми два месеца срок и ще науча и гарван да говори. Да можеш да говориш не означава да можеш да мислиш! Всички вие, които сте се появили на нашата земя, които сечете горите ни и не ни пускате в собствените ни земи, не сте нищо повече от мръсни и вонящи маймуни, които са се научили да говорят и да правят оръжия! Стадо животни! Ако не бяхте вие, и в Сиала щеше да е много по-добре! Ние, орките, сме Първите деца на боговете! По-висши! Защо трябва да делим Сиала с елфите, които дойдоха в Заграбия наготово, когато вече бяхме изгонили оттук и последните огри, губейки хиляди?! Но елфите горе-долу стават! Те са жестоки и коварни, пролели са кръвта на много мои братя, но рано или късно ние ще се справим с тях! А виж хората… Вие се появихте най-последни, дори доралисците, тези потомци на кози, се появиха преди вас! Вие се появихте в нашия свят и ние пропуснахме тази заплаха! Глупаци! Докато воювахме с елфите и се опитвахме да измъкнем джуджета и гноми от проклетите планини, вие се разпръснахте по целия свят и стана късно. Болното от чума дърво трябва да се изгори веднага! Но вие сте по-лоши даже от чумата! Вие сте по-лоши от хлебарки! Вие се плодите със скоростта на елфийска стрела и се отличавате с безумието на побеснял вълк! Знаете само да убивате и да унищожавате всичко красиво в нашия свят! Хората сте тъпи маймуни и няма да спрете, докато не разкъсате Сиала на хиляди малки парчета и не се напиете с кръв и вино! Наш дълг е да ви спрем по всякакъв начин, да изтрием човешката раса от лицето на Сиала и то така, че дори и спомен за вас да не остане! А когато и последното от вашите деца се удави в океана, ние ще се върнем и ще се разправим с елфите и с всички други, които са ви подкрепяли. Ако победим вас, значи и с другите ще се справим! Това, което не се получи във Войната на позора, ще се получи сега! Докато ние с теб си говорим, маймуно, Ръката изкарва моите братя по оръжие от нашите градове и скоро, много скоро ние ще излезем от Заграбия, ще дойдем с марш до Авендум и Шамар, а после ще дойде ред и на другите бърлоги на хората! Няма да оставим камък върху камък от вашите градове, ще изкореним племето ви, защото такива като вас нямат място в нашия свят. А това, което ти донесе тук, ще ни помогне в битката!
Слушах мълчаливо. Проникновена реч на истински фанатик, всъщност те всички бяха фанатици. Очите на орка горяха със златен огън и той здраво стискаше кинжала, очевидно възнамеряваше да го използва в мига, в който започна да му възразявам. Първите, Първите… Чудя се какво ли щеше да каже, ако разбере за Падналите?
— Вие, незнаещи какво е чест животни, искате от нас преклонение! Искате съюз! Искате да ви дадем нашата гора, която по право принадлежи на Първите, дошли в Сиала! Как изобщо може да искате нещо от нас?! Как гнусни червеи могат да ни молят за каквото и да е, отговори ми, маймуно! С какво сте по-добри от животни?! С какво?! Елфите, макар и достойни за смърт, но поне знаят какво е чест и гордост, а скотовете като вас заслужават само смърт. Дори наследникът на вашия крал, и той е луд!