Детето на нощта [bg]

- Капитане...

Рулевият кимна към десния борд. До релинга стояха трима магове и говореха със Селик. Там беше и Бериан, неведнъж со­чеше през рамо рулевата палуба. Личеше колко са разгневени. Капитанът си подъвка устните.

- Момко, поеми по курса - нареди шепнешком. - И запази хладнокръвие.

Младежът изчака да ги килне следващата вълна и побутна руля. Капитанът усети мъничко по-силното опъване на плат­ната дори през дъските под краката си. Четиримата тръгнаха към тях.

- Гледай право напред - пак прошепна капитанът и на свой ред се вторачи в компаса.

По стълбата изтрополиха ботуши, тежките стъпки доближи­ха по палубата. Грубо избутаният настрана капитан успя да си придаде изражение на вбесена изненада, когато Селик опря меч в гърдите му.

- Сега пък какво сме ти виновни? Сипахме много захар в чая ли? - изсъска и погледна маговете, струпали се около компаса.

Ловецът на вещери го цапардоса по бузата с опакото на длан­та и изломоти:

- Не изпитвай търпението ми... Бериан, какво става?

- Плаваме по курса - отвърна старият маг.

- Но не през цялото време, а, капитане?

Селик натисна по-силно с меча и капитанът осъзна, че при първото рязко разклащане на кораба ще се прости с живота си.

- Невъзможно е да поддържаме точно направление в тези условия - оправда се той. - Правим всичко по силите си.

Втори безмилостен шамар.

- Лъжец... - Здравото око на Селик злобно гледаше капита­на. - Слушай, елф, не се мисли за много хитър, захцото тези хо­ра са по-умни от теб. Те определят посоката чрез потоците мана и установяват къде сме по светлината и вятъра, а и с магия. Не ги затруднява някакъв си елф, който играе хазарт с живота на своя екипаж, защото е решил да ни бави.