Смъртта на царете [bg]

Юлий спря и си пое дъх. Гледаше магистратите, за да види как ще реагират на думите му. Те го гледаха безстрастно, лицата им не издаваха нищо.

— Вуйчо ми падна убит от ръката на Сула и макар че хората му се сражаваха геройски дни наред, те също паднаха под оръжията на нашественика.

— Това е прекалено! — извика Руф и скочи. — Този човек очерня името на любимия водач на Рим, и то под закрилата на съда. Призовавам ви да го порицаете!

Магистратът, който се беше изказал последен, се наведе напред и каза на Юлий:

— Злоупотребяваш с търпението ни, Цезар. Ако бъдеш признат за виновен в това дело, бъди сигурен, че ще имаме предвид неуважението ти. Разбираш ли?

Юлий кимна и преглътна — гърлото му внезапно бе пресъхнало.

— Разбирам. Но трябва да кажа истината.

Магистратът вдигна рамене.

— Е, ти си решаваш.

Юлий си пое дъх и заговори отново:

— Известна ви е по-голямата част от останалото. Като победител Сула взе титлата диктатор. Няма да говоря за този период от историята на града.

Магистратът кимна отсечено и Юлий продължи:

— Макар че беше защитавал града в рамките на закона, Марий беше обявен за предател и имуществата му бяха продадени от държавата. Домът му беше обявен за продан на публичен търг и купен от ищеца пред този съд, Антонид. Легионът на Марий беше разпуснат и името му беше зачеркнато от почетните списъци в сената.

Юлий спря и наведе глава, сякаш от срам заради това действие. Сред сенаторите се чу сдържан шепот. Юлий отново вдигна глава и гласът му прозвуча над съдиите и над тълпата:

— Моята защита се крепи на три точки. Първата е, че легионът на Първородните беше възстановен в списъците с всички почести. Щом тяхната чест е неопетнена, как може водачът им да бъде наричан предател? Второ, ако Марий е бил погрешно наказан, значи имуществата му трябва да преминат към живия наследник, тоест към мене. И трето, действията ми, с които отнех собствеността върху моята къща от крадците, бяха извършени със съзнанието, че съдът ще прояви снизхождение, като има предвид несправедливата съдба на Марий. Голяма грешка беше извършена, но срещу мене, а не от мене.

Тълпата нададе приветствени викове и стражите отново удариха с тоягите си по земята.

Магистратите събраха глави за момент, после един от тях махна на Руф, за да отговори. Той стана, въздъхна и почна:

— Опитите на Цезар да обърка нещата са възхитителни със своята искреност, но законът вижда всичко съвсем ясно. Сигурен съм, че на съдиите това връщане в историята им е харесало, както и на мене, но подозирам, че те разбират, че тази интерпретация е повлияна от личните връзки на ответника с Марий. Колкото и да ми се иска да оспоря тезата, която той представя като факт, имам възможността да проследя случая до основата му в закона и да не хабя времето на присъстващите.