Политичестки ред и политически упадък [bg]

През този период Аржентина е изцяло интегрирана в световната икономика. Тя не се занимава с добив на злато и сребро, а произвежда говеждо месо, вълна, пшеница и други стоки за европейския пазар. Нейният умерен климат и обширни пампаси осигуряват идеални условия за отглеждането на широка гама от хранителни продукти, които хладилните кораби могат да доставят до далечни пазари. Благодарение на това страната получава значителни инвестиции от по – развити страни и най – вече от Великобритания, която оборудва страната с жп линии, комуникационни системи и други инфраструктурни съоръжения, които значително увеличават производителността.

Причините за успехите на Аржентина през XIX в. са сравнително прости. Страната е заселена през по – либералния Бурбонски период на испанския колониализъм, благодарение на което не познава рестриктивните търговски практики, монополи и регулации на Хабсбургския меркантилизъм. Тя не познава и социалното наследство на търговските и земевладелските елити в Мексико и Перу, които продължават да господстват икономически дори след въвеждането на по – либерални реформи. Аржентина, по думите на историка Тулио Алперин Донги, е „родена либерална“.

От началото на 30 – те години на миналия век страната навлиза в продължителен период на икономическа стагнация и упадък. Вместо да осъществи преход от държава със средни към държава с високи доходи като Канада, Австралия и Нова Зеландия, тя започва да изостава. От позицията си на богата като или дори по – богата от Швейцария, Италия и Канада до 1978 г. нейният БВП на глава от населението спада до една шеста от този на Швейцария, една втора от този на Италия и една пета от този на Канада. Аржентина е член – основател на клуба на латиноамериканските държави, които преживяват дълговата криза от началото на 80 – те години и не обслужват държавния си дълг. Следва хиперинфлация, достигаща 5000 процента годишно през 1989 г. През 90 – те години настъпва кратко завръщане към фискална стабилност и растеж, когато песото е фиксирано към американския долар чрез валутен борд. Но през 2000 – 2001 г. Аржентина преживява дълбока икономическа криза, когато обвързването към долара е прекратено, и страната изпада в тежка депресия. Благодарение на глобалния стоков бум през първото десетилетие на XXI в. се наблюдава известен растеж, но в този момент е на власт поредното популистко правителство, което насърчава краткосрочните експанзии за сметка на дългосрочната устойчивост. Въпреки своите предимства Аржентина регресира до нивото на средноразвита латиноамериканска държава.