Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политика » За духа на законите
За духа на законите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За духа на законите

Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:

За духа на законите (на френски: De l'esprit des lois, също така понякога се нарича Духът на законите) е трактат по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 с помощта на Клодина Герен дьо Тансен. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През 1750 Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 Католическата църква добавя „За духа на законите към своя Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), също върху Бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати и Алексис дьо Токвил, които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. Маколи намеква за значението на Монтескьо във своето есе от 1827, озаглавено Макиавели: Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.

СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 289
Перейти на страницу:

Глава VII

Как Англия гледа на търговията

Англия няма определена тарифа за търговия с другите страни; нейната тарифа се мени, така да се каже, с всеки нов парламент, който отменя едни и въвежда други разпореждания. Тя иска и в това отношение да запази независимостта си. Изключително ревнива спрямо търговията в своите предели, тя малко се обвързва с договори и зависи от собствените си закони.

Други нации жертвуват търговските си интереси заради политическите; тя винаги е жертвувала политическите си интереси заради търговията.

Това е народът в света, който най-много е успял да се възползува от следните три неща с голямо значение: религия, търговия, свобода.

Глава VIII

Как понякога е била притеснявана икономичната търговия

В някои монархии са се издавали закони, твърде пригодни да причиняват вреда на държавите, които водят икономична търговия. Тия закони са забранявали да се внасят стоки, които са били изработвани със суровини от същата страна; и са позволявали да пристигат само кораби, изработени в страните, откъдето идват.

Необходимо е държавата, която издава такива закони, да може сама с лекота да върши такава търговия; иначе тя ще си докарва най-малкото печалба, равна на загубата. По-добре е да имаш работа с нация, която иска малко и по нуждите на своята търговия се намира в известна зависимост; с нация, която по широтата на своите замисли и дела знае накъде да насочи излишните си стоки; която е богата и може да трупа големи количества стоки; която може бързо да се разплаща за тях; която има нужда да бъде, така да се каже, честна; която е миролюбива по принцип и се старае да печели, а не да заробва; по-добре е, казвам аз, да имаш работа с такава нация, отколкото с други, които си съперничат и не носят всички тия облаги.

Глава IX

За ограничаването на търговските сношения

Истинско правило е да не се изключва без важни причини никоя нация от възможността да се търгува с нея. Японците търгуват само с две нации — китайската и холандската; китайците печелят хиляда на сто от захарта, която им продават, а понякога — толкова и от стоките, които получават срещу нея. Почти същите печалби получават и холандците. Всяка нация, която се придържа към правилата на японците, неизбежно ще бъде измамена. Справедливата цена на стоките и истинското отношение между тях могат да бъдат установени само чрез конкуренция.

Още по-малко държавата трябва да се обвързва с продажба на стоките си само на една нация под предлог, че тя ще купува по определени цени. Поляците са сключили такъв договор за продажба на зърно с град Данциг; много индийски крале — с холандците за продажба на подправки. Такива споразумения са характерни само за бедни нации, които са готови да загубят надежда за забогатяване само за да си осигурят средства за съществуване; или за поробени народи, които са принудени да се откажат от богатствата, дадени им от природата, или да водят с тия богатства неизгодна търговия.

Глава X

Едно характерно за икономичната търговия учреждение

В държавите, които водят икономична търговия, много полезна роля играят банките, които чрез своите кредити са създали нови знаци за ценностите. Но би било погрешно да се пренасят тия учреждения в държави, които развиват търговия на разкоша. Да се въведат те в страни, управлявани от една личност, значи да имаш, от една страна, парите, а, от друга — властта, т. е., от една страна, възможността да притежаваш всичко, без каквато и да е власт, а, от друга — да разполагаш с власт, без да имаш възможност да притежаваш каквото и да е. При такова управление само господарят притежава или може да притежава съкровища; а съкровищата на всички останали лица, щом се натрупат повече, стават веднага съкровища на господаря.

По същата причина търговските компании за водене на определен вид търговия рядко се оказват подходящи за едноличностните управления. По самата си природа тия компании придават на частните богатства силата на обществени богатства. Но в тия държави тази сила винаги се намира в ръцете на господаря. Ще кажа нещо повече: тия компании не винаги подхождат и за държави, които водят икономична търговия; и ако търговските операции не са толкова големи, че да надхвърлят силите на отделни лица, по-добре е да не ограничават чрез изключителни привилегии свободата на търговията.

Глава XI

Продължение на същата тема

В държавите, които водят икономична търговия, може да се установи «порто франко». Икономията на държавата, която е резултат от въздържаността на частните лица, придава, така да се каже, душа на нейната икономична търговия. И всички загуби от налозите, които тя ще понесе от установяването на учреждението, за което става дума, ще бъдат възстановени чрез доходите, които ще получи от увеличаването на промишленото богатство на републиката.

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)