Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Тогава какво предлагаш да сторим? — попита Асара.
— Вече сме обсъдили с Либера Драмак какво да направим, за да може момичето да е в безопасност — отвърна Кайлин. — Възнамеряваме да я отвлечем.
Двадесет и шеста глава
Вратата с трясък се продъни навътре, изкъртена от пантите си, само след един удар на късия, тежък таран, който двамина от императорските стражи бяха понесли в ръце. Командирът Джалис ги поведе навътре и те преминаха през падналото препятствие, заменяйки ярката слънчева светлина с лепкавия мрак на тясната каменна стълба. Някъде отвъд ревовете на тълпата, която ги преследваше, се чуваха все по-близо и по-близо. Той се втурна надолу по изтърканите стъпала, а потъмнелите плочки на бронята му дрънчаха, докато се спускаше главоломно към мазето на кожарската работилница. Вонята на това място го удари в носа, предизвиквайки силен пристъп на гадене, ала той преглътна и потисна рефлекса. Сърцето му бумтеше, а пулсът му се бе учестил неимоверно. Зад него две кохорти стражи трополяха надолу по стъпалата, дрънчейки с пушките и мечовете си. Бягаха на сляпо, без посока, а и никой от тях не го беше грижа къде точно отиват. Най-накрая бяха намерили копелетата и нямаше да ги пуснат лесно.
Джалис прескочи последните няколко стъпала и се озова сред обширното подземие с надвиснал нисък таван. Нямаше време да забележи други подробности на интериора, защото нещо метално с неясни очертания веднага се втурна срещу него. Мечът му замахна светкавично, за да се срещне с оръжието на нападателя; чу се звън на метал. Той отби, парира отново, после замахна с цялата си сила и отхвърли неуспелия да отклони удара му противник назад. Тогава Джалис бързо пристъпи напред, освобождавайки място за останалите стражи, за да могат и те да се намесят в битката. Закънтяха мечове в метална какофония, а телата падаха едно връз друго по земята, непрекъснато увеличавайки броя си.
Джалис нанесе втори размазващ удар на противника си, с който успя да го оттласне още по-назад, и вече успя да го прониже. До този момент не бе успял да разгледа с кого се биеше, но сега забеляза, че това беше млад мъж, който не носеше никакви доспехи и най-вероятно не беше воин, чието лице бе изкривено от грозна гримаса на омраза. Командирът на стражата извади острието си от тялото му и вече бе завързал схватка с друг неприятел, преди промушеният младеж да се строполи на пода.
Те бяха десетки, превъзхождащи по брой стражите в помещението; ала изобщо не можеха да се мерят с обучените, облечени в брони войници. Ръката на Джалис потрепери, когато мечът му потъна във врата на някакъв младеж, който нямаше още и осемнадесет жътви. Стражите започнаха да настъпват от стълбището, освобождавайки пространство за още повече свои другари, и устремът на първоначалната яростна атака поотслабна, след като дойдоха още мечове, които да поемат натиска.
Джалис огледа помещението за миг. Подземието беше масивно и зле осветено, но му бе достатъчен само един поглед, за да разбере, че предоставените му сведения бяха точни. Всички маси бяха отрупани с извити медни тръби, епруветки за дестилация, разглобени часовникови механизми и възпламенители. Навсякъде се виждаха бурета с барут, наредени до кръглите колони, поддържащи свода, или скрити в ъглите зад купчини щайги. Около стените цареше неописуем хаос, ала в центъра на помещението всичко бе подредено със смъртоносна прецизност; масите бяха разположени в идеално прави редици, така че завършените компоненти да могат да бъдат подавани по линията на следващия работник.
Това бе сърцето на тайната армия на Ангър ту Торик — фабриката за бомби. Десетки бяха загинали от ръцете на тези фанатици, а стотици други бяха умрели от хаоса, който експлозиите предизвикваха. Джалис не изпитваше никакво съжаление към тях. Те бяха заплаха за династията Еринима и за Империята. С всяка нова жертва под острието на меча му Аксками ставаше едно по-хубаво място.