Вещерите от Сарамир

— Вярваш ли й? — попита едната от тях, стройно създание с руса коса.

— Абсолютно — потвърди Асара. — Познавам я от години. Не би излъгала; особено пък за това.

— И все пак нямаме никакви доказателства — изтъкна друга от Сестрите.

— Освен ако не е останало нещо в апартамента на баща й в Аксками — рече красавицата. — Ала се съмнявам.

Кайлин наклони замислено глава.

— Вижте какво ще ви кажа, драги сестри. Ако един учен може да събере достатъчно доказателства, които да го убедят да измине целия път до Фо, да се подложи на какви ли не опасности, да изложи на риск живота на близките си… — тя замълча.

— Трябва да се свържем със сестрите, които не са тук — предложи третата.

Асара повдигна вежди. Аленият орден имаше агенти на повече места, отколкото някой предполагаше, помисли си тя. Макар и да нямаше ясна представа за характера на организацията, знаеше, че членовете й избягват да се събират на едно място в по-голям брой. Всъщност накуп бе виждала най-много четирима. Бе подочувала от Кайлин, че Сестрите са разпръснати из цял Сарамир, че и отвъд него, заети с вербуване на нови хора като Кайку или с внедряване на свои кадри в други организации; тя обаче смяташе, че причината да не се събират има друг отговор. Беше ги страх. Знаеха колко са уязвими, колко крехко и малко беше сестринството им, и се страхуваха да не бъдат ликвидирани. Докато всички бяха свързани от Чаросплетието, нямаше нужда да се събират заедно и следователно нямаше и начин цялото да бъде унищожено. О, Асара не се съмняваше, че всяка от тях използваше способностите си, за да подпомага ордена, ала най-вероятно страхът лежеше в основата на поведението им. Аленият орден и Чаросплетниците не бяха толкова различни, колкото си мислеше Кайлин.

— Има и още нещо — изтъкна високата зеленоока жена. — Затворените в килиите Различни, на които Кайку се е натъкнала. Защо ги държат там?

— Навярно изучават ефекта на вещерския камък върху живите същества. Навярно търсят лекарство срещу Различността.

— Може би — каза Кайлин. — А може би това е поредната проява ба тяхната лудост. Или пък ключ към нещо доста важно.

— Трябва да помислим над това — съгласи се една от другите сестри.

— Обаче това не променя нищо — рече Кайлин, а гласът й изведнъж се изпълни с решителност. — Откритието на Кайку е само първата стъпка, един пробив, който изисква нашето внимание. Сега обаче имаме други, по-належащи грижи. Това може да почака. Трябва да разпространим тази информация сред колкото се може повече хора, така че да не може да бъде унищожена, трябва да проведем разследвания… ала всичко това ще стане занапред. — Тя махна с ръка, сякаш за да изчисти това от съзнанието им. — В момента имаме друга задача. Аксками е разкъсван от вълнения; в града всеки момент може да избухне революция. Императорските стражи няма да могат да се справят с проблема. Армиите на родовете Керестин и Амача се дърлят пред стените на столицата. Върховният Чаросплетник Вирч прави всичко възможно, за да подкопае позициите на Императрицата и да убие дъщеря й. — Тя направи кратка пауза, в която погледът й обходи всички присъстващи. — Не можем да позволим това да се случи. Тя е единствената ни надежда да отклоним народа на Сарамир от ученията на Чаросплетниците и да ги накараме да видят, че Различните не са онова зло, за което ни смятат. Не ме интересува кой ще вземе властта, ако родът Еринима бъде свален от престола, обаче няма да си простя да изгубя Престолонаследничката. Срещнах я в сънищата й и донякъде имам представа за способностите й. Създания като нея, с подобни могъщи сили, не се раждат твърде често и животът й не бива да завърши под ножа на някой невеж войник. Може би родът Еринима ще излезе победител, ала не ми се вярва особено. Императрицата се опълчи открито срещу целия свят. Ако тя изгуби, Лусия ще умре.