Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Коул тъкмо беше свалил ризата си и ожесточено дърпаше единия си ботуш.
— Да не смяташ, че ти дължа благодарност за това, което си направила? — запита той хапливо.
— А аз трябва ли да ти благодаря за това, че се опитваш да ме купиш с хубави дрехи и скъпи бижута? — отвърна му Алена. — Може би други жени могат да бъдат купени по този начин, но с мен не си познал!
Коул се изсмя подигравателно.
— Това е само въпрос на цена, мадам. Колко мислиш, че струва медальонът, който носиш на врата си?
Тази забележка препълни чашата. Да си взема обратно проклетото нещо! Алена бясно измъкна златната верижка през главата си и без да иска, удари мъжа си в лицето. Вдигнатите й ръце караха Коул да очаква и нещо по-лошо. Преди да успее да го удари повторно, той бързо я сграбчи през стройната талия и я притисна до себе си.
Алена моментално усети топлината на тялото му. Дъхът й спря. Самият Коул изведнъж проумя, че държи в ръцете си една полугола жена. За секунди те останаха така, плътно притиснати един към друг, и се гледаха втренчено. След това устните на Коул се сведоха бавно, почти колебливо към устните на Алена.
Целувката разтърси младата жена с невероятна сила. При първото докосване тялото й бе пронизано от огнена трънка, която изпепели всички намерения и обещания. Горчиво сладката, дълго потискана страст я грабна с болезнена мощ. Коул чувстваше гъвкавото тяло на жени си толкова близо до своето, както в онази нощ, която вече му се струваше като красив, недействителен сън. Гневът му се превърна в горещо желание, неутоленият глад за тази жена мощно си проправяше път. Дали и сега няма да го отблъсне и да го остави сам с пронизващата болка, която разпъваше на кръст съществото му?
Алена се повдигна на пръсти, обви шията му с меките си като кадифе ръце и му предложи полуотворените си устни. Поддаде се с готовност, която я изуми. Това беше Коул, нейният съпруг, а тя беше неговата жена. Така те отново намериха пътя един към друг, сякаш отдавна посятото семе най-после беше поникнало и разцъфнало с цялото си великолепие. Устните им се разтопиха в нетърпелива целувка и тръпнещите им тела се оставиха да бъдат понесени от огнената вълна на страстта.
Коул мълвеше неразбираеми думи, докато обсипваше с жадни целувки изваяната като от слонова кост шия на Алена и нежните възвишения на гърдите й. Ръцете му милваха закръглените хълбоци и стегнатите бедра. Всичко в него напираше да се слее с нея.
С галещи пръсти той свали ризата от раменете й и мамещото обилие на гърдите й се разкри пред очите и ръцете му. Алена изтръпна от удоволствие, когато той погали голата им заобленост. След това Коул се наведе и леко я вдигна на ръце. Устата му игриво галеше розовите пъпки на гърдите й и тя тихо простена от неизразимо блаженство. Устните й нежно се плъзнаха по бузата му, след това тя описа с езика си кръг около ухото му и го накара да се обърне и да потърси с жадни устни устата й. Алена почти не усети как бе отнесена от силните му ръце до голямото легло. Като че ли всичко около нея беше изчезнало. На този свят бяха само той и тя.
Вече до леглото, Коул отпусна едната си ръка и остави жена се леко да стъпи на пода. Но преди да е усетила твърда почва под краката си, той умело беше смъкнал гащичките й. Двамата потънаха в меката постеля. Ръцете на Коул се спуснаха през гърдите на Алена надолу. Тя въздъхна леко, когато те смело проникнаха в интимните кътчета на тялото й. Бедрата й потръпнаха и леко се стегнаха, когато пръстите му докоснаха най-потайните ъгълчета на нейната женственост.
— О, Коул, какво правиш с мен? — простена тя с треперещ глас. — Какво мъчение си измислил пак?
— Никакво мъчение — прошепна той дрезгаво. — Искам да те любя, нищо повече.
Коул спря да диша, когато насочи ръката й към напращелия си, туптящ от желание член. И се разтопи, когато нежните й хладни пръсти започнаха да проучват въплъщението на неговата мъжественост. Това възпламени още повече желанията му и срути и последните задръжки.
Коул спусна хълбоците си върху Алена, която го посрещна с разтворени бедра, и проникна дълбоко в нея. Те се сляха, претопиха се сякаш в едно тяло. Мъж и жена. Съпруг и съпруга. Нежността премина в напор, учудването — в захлас. Телата им се стремяха едно към друго, за да изгорят в екстаза. Двама души се намериха в най-чистото блаженство на съединяването, отдадоха се един на друг бързо и страстно, получавайки всичко, което можеха да си дадат.
И сега стана както първия път. Това, което правеше тяхното взаимно обладание така неповторимо, тази вълна от чиста телесна наслада ги заля с цялата си мощ. Алена смътно се досещаше какво беше преживял Коул през всичките тези дълги месеци на въздържание.