Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Дали ще се заинтересуваш, ако ти предложа да се изкъпем заедно, скъпа моя?
— Шегуваш се, разбира се — убедено каза Шимейн, имайки предвид скромните размери на ваната. — За тази цел ще ни трябва доста по-голяма вана от твоята.
— Не мислиш ли, че това би било много подходящ сватбен подарък? — попита той, като се наведе и я целуна лекичко по челото.
Тя постави длани на гърдите му и наклони глава, за да го погледне право в очите.
— Кое би било много подходящ сватбен подарък?
Гейдж посочи затворената врата на килера.
— След вас, мадам.
Сбърчила объркано вежди, Шимейн взе една газена лампа и тръгна към вратата. Когато я отвори, от устните й се изтръгна изненадано възклицание. В средата на помещението имаше огромна вана, достатъчно голяма, за да побере спокойно двама души. Зад нея бе изправен параван, а когато Шимейн обходи с поглед малката стая, осъзна, че тя не прилича вече на склад, а представлява баня, оборудвана с умивалник, тоалетна масичка със стол, шкафчето с бръснарските принадлежности на Гейдж, и дори един висок стол близо до умивалника, несъмнено поставен за улеснение на Андрю.
Гейдж влезе след нея, пое лампата от ръката й и запали няколко свещи, за да разпръсне мрака.
— Накарах Фланъри и Гилиън да поработят тук, докато отсъстваме. Харесват ли ти промените, които са направили?
— О, да, Гейдж! — Тя се завъртя и го прегърна импулсивно. После се отпусна назад в обятията му, за да изрази задоволството си с повече думи. — Благодаря ти за вниманието и загрижеността!
Той й се усмихна.
— Забелязах колко обичаш да се къпеш и си помислих за удоволствието, което бих изпитал, ако правим това заедно, когато имам време. Дори и празна, ваната е твърде тежка, за да можеш да я местиш сама, затова реших, че трябва да има начин да се изпразва без да се мърда от мястото й. Накарах Фланъри Морган да пробие отвор в единия й край и да закрепи към него медна тръба, която да прокара под пода, така че водата да изтича по нея вън от къщата. Единственото, което трябва да сториш, е да махнеш тапата от отвора и да гледаш как ваната се изпразва сама.
Шимейн беше смаяна от находчивата му идея.
— Колко сте изобретателен, господин Торнтън!
В отговор на комплимента й Гейдж пренебрежително вдигна вежди.
— Бях подтикнат преди всичко от собствените си желания. Имам много съблазнителна съпруга, затова ми се иска да споделям с нея всички удобства и удоволствия, които бих могъл да си представя.
Меките й устни се разтвориха в свенлива усмивка.
— Няма нужда някой да ми казва колко живо е вашето въображение, сър. Доказателствата за това непрекъснато са пред погледа ми, накъдето и да се обърна.
— Човек може да стори много неща, когато е вдъхновяван от красота като твоята, сладка моя — отвърна той с лека усмивка.
— Слава богу, сега вече и ти ще можеш да се къпеш на закрито.
Гейдж протегна ръка и дръпна края на чаршафа, втъкнат в изкусителната трапчинка между гърдите й.
— Къпането в потока не е толкова неприятно, ако го правят двама души, които се обичат. На сутринта ще ти покажа някои от удоволствията, които могат да се изпитат там. — Ръцете му бавно започнаха да смъкват чаршафа надолу, откривайки първо заоблените й гърди, сетне тънката й талия. Погледът му бе вперен неотлъчно в очите на Шимейн, които бяха станали тъмнозелени.
— Ще я напълним ли с вода? — попита тя, останала без дъх.
— Донеси сапуна и кърпите — нареди дрезгаво Гейдж, като се наведе и нежно захапа ухото й. — Аз ще донеса водата. — Но не помръдна от мястото си. Вместо това пръстите му продължиха да се спускат надолу, като галеха кожата й и едновременно с това разхлабваха стегнатия около хълбоците й чаршаф.
Шимейн го улови миг преди да падне на земята, разпери го зад гърба си като огромни криле и се предаде на магичната власт на тези две ръце, които се движеха по тялото й като ръце на изкусен майстор-ваятел — силни, гальовни, търсещи неопознатите места. Екстазът на ласките му я караше да стаява дъх и после бавно да го изпуска в блажени въздишки. Гейдж заотстъпва назад към високия стол и тя го последва сляпо, подобно на нощна пеперуда, привлечена от пламъка на свещ. Щом стигна до него, той приседна на ръба му и без да сваля поглед от блесналите й зеници, я вдигна и я намести върху пламтящия си, възбуден член. Чаршафът се плъзна на пода, когато Шимейн се вкопчи в раменете му и изви снага, за да срещне с гърди горещите му, ненаситни целувки и палещите ласки на езика му. Пръстите му се впиха в хълбоците й, подтиквайки я да се включи в чувствения обред на любовта и страстта, и тя се подчини, като заизвива тялото си в плавен ритъм, който ставаше все по-стремителен, докато накрая дъхът й секна и вихреният водовъртеж на екстаза я погълна. Дишането на Гейдж също се ускори и накъса от неистовата страст, която търсеше удовлетворение. След миг двамата отново плуваха, слети в едно, в море от неземно щастие, и трябваше да мине доста време, преди да се върнат към реалността.