Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Подчинявам се — произнесе машинално Трр’т-рокик и се премести мигновено в помещението. Единият от тримата хора-завоеватели все още седеше на кушетката, а вторият продължаваше да работи над ключалката. Третият обаче крачеше покрай отсрещната стена и опипваше пукнатината, която я пресичаше от единия до другия край. Трр’т-рокик направи проверките, които му бе заръчал Нзз-ооназ, и се премести обратно на кораба.
При Нзз-ооназ имаше друг старейшина, а още един тъкмо си тръгваше.
— Наредих войниците да бъдат в готовност — рече му Нзз-ооназ. — Какво откри?
— Вратата наистина е заключена — докладва Трр’т-рокик. — Хората-завоеватели не са въоръжени, поне така изглежда на пръв поглед, макар че двама от тях носят празни кобури, в които вероятно се поставят малки лични оръжия.
— Съвсем логично да са им ги взели, ако са мрачански пленници — промърмори замислено другият старейшина.
— Така беше и с Фелиан Кавана, когато го заловихме — беше въоръжен с малко ръчнопреносимо оръжие.
— Фелиан Кавана? — повтори Трр’т-рокик. Това име пробуждаше спомени.
— Да не си чул нещо за него? — попита Нзз-ооназ.
— Не зная дали е важно — заговори бавно Трр’т-рокик, но чух един от хората-завоеватели да нарича другия с името „Кавана“. Възможно ли е да е роднина на Фелиан Кавана?
— Напълно възможно — рече Нзз-ооназ и се намръщи.
— Кавана трябва да е фамилното име, а те често ги използват, когато разговарят помежду си. — Той махна на другия старейшина. — Отвори линия към Трр-гилаг на Доркас. Може би той ще знае нещо повече за семейството на Фелиан Кавана.
— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна.
— Не исках да ви причинявам толкова много неприятности — обърна се Трр’т-рокик към Нзз-ооназ.
— Това не са неприятности. Поне засега. Всъщност дори съм любопитен да разбера какво ще излезе от тази история.
Трр’т-рокик направи кисела гримаса.
— Сигурно е излишно да пояснявам, че нямам никакво намерение да влияя на дипломатическата работа, заради която сте тук. Възможно е да има напълно достоверно и невинно обяснение относно това защо мрачанците не са ви съобщили за присъствието на хората-завоеватели.
— Повярвай ми, Трр’т-рокик — отвърна навъсено Нзз-ооназ, — повечето от нас продължават да се отнасят с недоверие към мрачанците.
Старейшината се появи отново.
— Съжалявам, изследовател Нзз-ооназ, но комуникациите с базата ни в Доркас са временно преустановени. Оставени са само няколко линии, през които действат избрани старейшини.
— Какви са тези избрани старейшини? — учуди се Нзз-ооназ. — Кой е наредил това?
— Не зная — рече старейшината. — Но забелязах, че и двамата от споменатите старейшини са с имена от клана Дхаа’рр. Единият ми намекна, че заповедта произхождала лично от говорителя на Дхаа’рр.
Трр’т-рокик и Нзз-ооназ се спогледаха.
— Това хич не ми харесва, Трр’т-рокик — тихо каза младият изследовател. — Ама хич.
— Може би няма да е зле да го обсъдите с Върховния вожд — подметна Трр’т-рокик. Мъчеше се да надмогне собственото си безпокойство.
— Може би — повтори Нзз-ооназ. — Проблемът е, че всички директни връзки с Върховния също са под наблюдението на старейшините от клана Дхаа’рр.
— Извинявам се, че се намесвам, изследовател Нзз-ооназ — обади се другият старейшина. — Всички мои свързочници са бивши войници и изпълняват съвестно настоящите си задължения. Те не биха позволили намесата на междукланова политика.
— Уверен съм, че това би било самата истина при нормални обстоятелства — рече Нзз-ооназ. — Но започвам да се питам дали сегашните обстоятелства са нормални. Можете ли да ни дадете гаранции, че нито един от старейшините от клана Дхаа’рр няма да предаде съдържанието на нашия разговор на говорителя Цвв-панав? Особено ако той е бил темата на този разговор.
Старейшината млясна с език.
— Не — призна той. — Не мога да го гарантирам със сигурност.
— Почакайте малко — сети се нещо Нзз-ооназ. — Трр’т-рокик, къде е твоят фссс?
— Имате предвид резена ли? — попита предпазливо Трр’т-рокик.
— Не, твоят главен фссс. Дали не е някъде в близост до Града на единството?
— Не точно — рече Трр’т-рокик. — Всъщност е в родовата гробница близо до Скалистата долина.
— Това може да свърши работа. — Нзз-ооназ поклати доволно език. — Само на няколко тентарка полет. Имаш ли там някого, на когото да можеш да се довериш?
— Имам — рече Трр’т-рокик. — Трр-тулкож. Той беше главен хранител на гробницата и е близък приятел на Трр-гилаг. Готов съм да му поверя и честта си.
Нзз-ооназ отново млясна с език.