Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Вие не ме познавате, Мелинда Кавана — рече той, — но ние с брат ви се знаем отдавна. Аз бях говорителят на групата, която трябваше да го изследва след неговото залавяне.
Стомахът на Мелинда се сви.
— Да не му се сърдите, задето избяга?
— Ни най-малко. Това, което искам, е да разбера къде се корени човешката агресивност срещу зхиррзхианците.
— Ние не храним никаква агресивност спрямо вас — отвърна Мелинда. — Не и преди да нападнете „Ютландия“.
— Ние също не изпитвахме никаква агресивност към хората, преди „Ютландия“ да нападне нашите кораби — възрази Трр-гилаг. — Може би поне между нас двамата ще настъпи разбирателство.
— Може би — отвърна Мелинда. — Въпросът е как да настъпи между всички останали. Как да ги накараме да ни чуят.
— Не се безпокойте, Мелинда Кавана — успокои я Трр-гилаг. — Щом се върнем в лагера, ще отворим линия към Върховния вожд. Той е мъдър и благороден и ще ви изслуша.
— Надявам се — рече Мелинда и се намръщи. Тук нещо не беше наред. — Но не може ли да го направи Прр’т-зевисти? Смятах, че ще успее да се върне в своя фссс-орган веднага щом го изведа от металната стая?
Прр’т-зевисти промърмори нещо, обърна се и избледня така, че едва се забелязваше.
— Опитвал се е — обясни й Трр-гилаг. — Но изглежда, неговият фссс-орган е бил унищожен.
Мелинда погледна към Прр’т-зевисти.
— И какво ще стане сега с него? Ще умре ли?
— Не зная — призна Трр-гилаг. — Мисля, че ще продължи да живее, но ще бъде ограничен в съществуването си в непосредствена близост до новия резен.
— Както и на този в миротворческата база — допълни Мелинда. — Когато всичко свърши, Прр’т-зевисти, обещавам да ви го донеса.
Прр’т-зевисти се размърда и изображението му се проясни.
— Срамувам се от своята печал — рече той. — Доктор-Каван-а, заради мен рискувахте честта си. Сега съм жив и свободен. Каквото и повече да пожелая, ще бъде проява на егоизъм.
Наближаваха последната верига хълмове и в далечината се появи колонията. Мелинда се загледа натам. Забеляза склада, където бяха трупали припаси за спасителната операция на Фелиан — струваше й се невероятно, че оттогава са изминали само три седмици и половина. Последното съобщение, което бяха получили, преди миротворците да ги изоставят, гласеше, че Фелиан, Арик и останалите са се върнали безпрепятствено на Едо, където веднага били подложени на разпит.
Но ето че Фелиан отново бе тук и пак в зхиррзхиански ръце. Как, по дяволите, бе станало това?
Внезапно Трр-гилаг се наведе напред, докосна пилота по рамото, посочи с език към селището и произнесе нещо, което прозвуча развълнувано. Прр’т-зевисти застана в пространството между тях и около минута тримата разговаряха оживено.
— Какво има? — попита Мелинда.
— Не зная — отвърна Трр-гилаг и отново посочи с език. — Изглежда, са ни дошли гости. Този кораб там — това е гербът на говорителя на Дхаа’рр.
Мелинда се загледа в белия кораб, кацнал в средата на площадката.
— Това лошо ли е?
— Говорителят на Дхаа’рр не е сред приятелите на рода Трр. Съмнявам се, че ще остане доволен, когато узнае, че Прр’т-зевисти е още жив.
— Но нали Прр’т-зевисти е от клана Дхаа’рр?
— Така е — потвърди Трр-гилаг. — Твърде сложно е, за да ви го обяснявам сега, Мелинда Кавана. Не бива да разкриваме, че Прр’т-зевисти е тук, докато не узнаем причината за неговото посещение.
— Това няма да е никак лесно — поклати глава Мелинда. — Старейшините няма ли да го познаят?
— Сигурно — потвърди Трр-гилаг. — Права сте — май няма никакъв смисъл. Освен ако още сега не пуснем на земята неговия фссс-резен.
Погледът на Мелинда случайно попадна върху чантата с апаратура, осигурена от хората на Халоуей. Вътре бяха лекарствата, малко припаси, скритият експлозив…
И мониторът на жизнените й показатели.
— Има още една възможност — рече тя, посегна и извади монитора. — Ще го скрием тук вътре. Кажете на пилота да лети по-бавно, докато отворя това нещо.
Малко преди да опишат кръг над площадката за кацане тя подаде на Трр-гилаг отворения монитор. Прр’т-зевисти и Трр-гилаг размениха шепнешком няколко думи, след което Трр-гилаг подаде на Мелинда контейнера, в който се съдържаше резенът.
— Погрижете се да има малко място около контейнера — посъветва я той. — Резенът може лесно да се повреди.
— Да, зная. — Мелинда взе цилиндъра и го напъха между две електронни платки. Вътре имаше предостатъчно метал, макар стените на монитора да бяха от пластмаса. — Как се чувствате, Прр’т-зевисти?
— Чудесно — отвърна старейшината от вътрешността на монитора.