Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Единият от двамата седнали говореше. Трр’т-рокик се подаде още малко, разчитайки да проследи разговора им благодарение на наскоро придобитите си познания по езика на хората-завоеватели.
— Чудя се защо не ни убиха — казваше единият чуждоземец. — Според мен е доста опасно да ни запазят живи.
— Не се безпокой, Кавана, скоро ще ни видят сметката — отвърна другият седнал. — Но преди това ще ни използват срещу зхиррзхианците.
— Как? — попита първият.
— Нямам представа. По някакъв начин, който ще им помогне да…(неразбираемо) позицията им тук. Може би ще кажат на зхиррзхианците, че сме ги нападнали. Или дори ще инсценират истинска атака. Ще убият неколцина от тях, а после ще стоварят вината върху нас.
— И никой няма да поиска да чуе нашето обяснение? — попита първият човек-завоевател.
— Сигурен съм, че ще бъдем мъртви, преди да успеят да ни попитат.
Първият човек-завоевател издаде някакъв ръмжащ звук и разговорът спря.
В продължение на няколко удара Трр’т-рокик продължаваше да ги наблюдава, като проиграваше отново разговора в главата си. Чудеше се дали е разбрал всичко правилно. Войниците от „Верния слуга“ говореха за мрачанците като за съюзници на зхиррзхианците. Едва ли мрачанците щяха да си позволят да нападнат изследователската група. Навярно тези хора-завоеватели лъжеха.
Но ако не лъжеха…
Той откри изследователя Нзз-ооназ заспал в една от стаите на изследователската група.
— Изследовател Нзз-ооназ? — повика го тихо, като се озърташе на всички страни за други старейшини. Ако го заловяха тук, насред изследователската група, без никаква конкретна причина, със сигурност щяха да го подложат на обстойна проверка. — Изследователю?
Нзз-ооназ премигна и отвори очи.
— Ммм? — промърмори той, след това втренчи поглед в лицето на Трр’т-рокик и се намръщи.
— Не съм с останалите старейшини — побърза да го предупреди Трр’т-рокик. — Казвам се Трр’т-рокик, Кее’рр. Аз съм бащата на Трр-гилаг — срещнахме се веднъж преди няколко цикъла.
— Аха — изломоти Нзз-ооназ, но кимна. После посочи с език тавана — универсален знак за предпазливост.
Трр’т-рокик също кимна: всички на борда бяха предупредени, че мрачанците могат да подслушват разговорите. И макар старейшините да не можеха да бъдат чути, въпросът не стоеше така с останалите членове на екипажа.
— Всъщност дори не трябва да съм тук — продължи с обясненията Трр’т-рокик. — Затова ще говоря бързо. Известно ли ви е, че мрачанците са заловили трима хора-завоеватели и ги държат само на четири хилядоразкрача северно оттук?
Нзз-ооназ присви очи и езикът му трепна отрицателно.
— Сигурен ли сте, че не са ви казвали за тях? — продължи да настоява Трр’т-рокик. — Защото те наистина са там. Видях ги само преди два стоудара. — Той се поколеба. — Може да не значи нищо, но хората-завоеватели обсъждаха възможността мрачанците да въздигнат неколцина зхиррзхианци в старейшинство и да стоварят вината върху тях. Не зная защо — не виждам в това никакъв смисъл.
Сега вече Нзз-ооназ се пробуди напълно. Скочи от кушетката и навлече гащеризона. След това махна на Трр’т-рокик да го последва и закрачи по коридора към хангара.
Коридорът гъмжеше от зхиррзхианци и мрачанци — и скрити старейшини — от „Верния слуга“ прекарваха нови припаси. Нзз-ооназ спря едва когато наближиха „Затворена уста“. Без да промълви нито дума, той се качи на борда и се отправи към задната част на кораба, където влезе в неголяма стая, разположена сред различни бръмчащи машини.
— И така — поде той, след като затвори внимателно вратата зад себе си. — Според техниците тази стая е напълно изолирана и разговорите тук не могат да бъдат подслушвани. Кажи ми сега отново какво чу и видя.
— Видях трима хора-завоеватели — повтори Трр’т-рокик. — Заключени са в малка стая в една част от крепостта, която изглежда изоставена. Разговаряха помежду си за възможността мрачанците да ги използват срещу нас, а после да ги убият.
— Да имаш представа от колко време са тук?
— Достатъчно дълго, за да се опитват да повредят ключалката на вратата. Но не достатъчно, за да я отворят.
— Сигурен ли си, че вратата е била заключена? — попита Нзз-ооназ.
— Вярно, че не проверих — призна Трр’т-рокик. — Механизмът беше метален…
— Иди и провери още сега — нареди Нзз-ооназ. — И докато си там, виж също така дали тези хора-завоеватели не са въоръжени.