Войната на завоевателите

— Да, наистина те чака много работа — съгласи се Върховният. — Но ти ще се справиш. Брат ти и баща ти вече изразиха желанието си да напуснат своите семейства и да се присъединят към твоето. Ще ти помогнат и близките контакти със семейството на Кавана — съобщиха ми, че лорд Стюарт Кавана ще бъде един от членовете на делегацията на човешката Общност. Предполагам, че ще помолиш към теб да се присъедини и Клнн-даван-а?

Да застане редом с него, извън зхиррзхианските закони и властта на клана Дхаа’рр, който им забраняваше да се обвържат.

— Тя вече се съгласи — отвърна той и я потърси с поглед. Тя му се усмихна — чувстваше се малко неудобно във фокуса на толкова голямо внимание и той побърза да я окуражи с усмивка.

После премести поглед към майка си. Баща му витаеше над рамото й и развълнувано разговаряше с нея. Тя не гледаше към него, но въпреки това му отвръщаше.

Чакаше ги още дълъг път във възстановяването на тяхната връзка. Но и това бе добро начало.

— А майка ми? — попита той.

— Гилаг, ти си вече извън и над зхиррзхианските закони — припомни му спокойно Върховният. — Също и тя, ако реши да стане член на твоето ново семейство. Направи ли го, само вие може да решите дали и кога да бъде въздигната в старейшинство.

— Ясно — промърмори Гилаг.

— Вероятно идва време да променим някои от старите обичаи — продължи Върховният. — А може би още не. Каквото и да решите вие двамата, другите зхиррзхианци могат само да ви наблюдават и да се учат.

Опашката на Гилаг потрепна.

— О, сигурно ще вземете и много погрешни решения — продължи многозначително Върховният. — Но такъв е животът. Ще бъда искрен обаче и ще ти кажа, че това едва ли ще има голямо значение. Зхиррзхианците умеят да оцеляват, Гилаг. Каквото и да последва от преговорите ни с хората, мрачанците и йикроманците, накрая всичко ще се уреди.