Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Двамата старейшини изчезнаха.
— Надявам се, че знаеш какво правиш, синко — произнесе тихо Двайсет и първи.
— Зная — отвърна решително Върховният и извади от бюрото приготвената за пътуване раница, която винаги държеше там. — Нзз-ооназ отдавна е спечелил доверието ми. Освен това си осигурих и охрана.
— Да, но самият Нзз-ооназ може да е бил подведен — припомни му Двайсет и първи. — И ако зад тази работа стои говорителят на Дхаа’рр, целта му може да не е някоя неочаквана атака, а да те примамят да напуснеш Града на единството за няколко тентарка.
— Не зная какво би спечелил той от това — отвърна Върховният. — През цялото време ще имам постоянна връзка със Седалището и Военното командване.
— Може въобще да не става въпрос за теб, а за това тук — рече Четвърти и посочи с език чекмеджето с кутията, която говорителят Цвв-панав почти бе захвърлил в лицето му неотдавна. Кутията, в която се съдържаше фссс-органът на Прр’т-зевисти.
Цвв-панав вероятно вече се бе върнал на Дхаранв, но разбира се, това не означаваше нищо. Ако беше някакъв предварително подготвен план, агентите му вероятно вече бяха заели места в комплекса на Седалището.
— Прав си — съгласи се той, отключи чекмеджето и извади кутията. — Но мисля, че мога да се погрижа за това.
— Как? — попита Седемнадесети. — Къде би могъл да я скриеш на по-сигурно място от това?
— На място, където ако бъде открадната, поне хиляда старейшини ще бъдат свидетели — отвърна Върховният и пъхна кутията в един празен джоб на раницата.
— А също и на евентуалната атака срещу Върховния вожд — сети се Четвърти и кимна одобрително. — Чудесно.
— Е, поне не изглежда неразумно. — Седемнадесети бе по-скептичен в преценката си. — Един хитро скроен план пак може да успее.
— Какъв план? — изсумтя Четвърти. — Върховният ще бъде охраняван от най-добрите войници…
— Каквото има да става, скоро ще разберем — прекъсна ги Върховният и размърда нетърпеливо език. Никога, обеща си той, ама никога, никога, никога нямаше да си позволи да подхвърля подобни разколебаващи предположения на следващия Върховен, когато той самият бъдеше въздигнат в старейшинство. — Седемнадесети, иди и кажи на командир Оклан-барджак, че съм тръгнал към транспортния хангар.
Когато излезе в коридора, войниците вече го очакваха. Закрачиха след него. Изведнъж му хрумна, че може би и другите бивши Върховни са си давали подобно обещание.
По дългия ред монитори преминаха трепкащи светлинки, сочещи, че корабът е излязъл от скоков режим.
— Отново в свободен полет… — обяви Куин и гласът му прозвуча приглушено в нулевата гравитация. Беше пъхнал глава в шлемофона, управляващ прибрания в хангара корвин.
— Хайде, действай — подметна нетърпеливо Дашка в интеркома. — Да видим дали са пристигнали.
— Разбрано — долетя отговорът на Чо Минг.
— Изправи малко — нареди Куин.
— Извинявай. — Арик повдигна с още няколко сантиметра единия край на диагностичния монитор, за да може Куин да вижда по-добре, когато поглеждаше през рамо. Бяха направили поне десетина скока, откакто напуснаха „Трафалгар“, като се прехвърляха в нормалния космос само колкото да проследят посоката, в която отстъпваше флотът на зхиррзхианците. Великолепно замислена и организирана стратегия на преследване, вероятно взета право от наръчника на Севкоордското военно разузнаване.
Само че Арик започваше да се чуди дали този път техниката няма да се обърне срещу тях. Всеки път, когато излизаха в нормалния космос, а зхиррзхианците пропускаха да го направят, те печелеха по няколко минути преднина. Част от бойните им кораби вече се бяха преместили в самия край на екранчето на килватерно-следовия детектор, с който работеше Чо Минг, а други три или четири вече се намираха извън неговия обхват.
— Аха — възкликна Чо Минг. — Ето ги, все още са пред нас.
— Видях ги — изръмжа Дашка. Може би и той вече си задаваше въпроса дали идеята е толкова добра. — Някой друг да има там?
— Този път има — потвърди Чо Минг. — Приближава се откъм Мра-миг.
— Мрачанци?
— Почакай — отвърна Чо Минг. — Идентификацията е доста странна — дай ми малко време да я разуча.
Куин бавно се облегна назад. В командната зала се възцари напрегната тишина.
— Готово — заговори Чо Минг. — Група мрачански транспортни кораби в разпръсната формация. Около десет тежкотоварни танкера от клас „Хренн“.
— Курсът им пресича ли този на зхиррзхианците? — попита Дашка.
— Не. Векторът преминава зад очакваното местоположение на зхиррзхианците при максималното им сближаване.