Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Разбирам. — Мелинда се намръщи. — Някакви други изненади?
— Да — рече Халоуей и за миг се поколеба. — Поставили сме монитор, който да следи жизнените ви показатели. В медицинската апаратура има скрит и високочестотен радиопредавател, настроен да излъчва „бял шум“.
— Да не сте се побъркали? — ахна тя. — За тях това е абсолютното оръжие. Ами ако ме хванат с него?
— Въобще няма да го открият — успокои я Халоуей. — Скрит е в метална кутия, в която старейшините им не могат да проникват.
— Много успокояващо — рече хладно Мелинда, едновременно засрамена и ядосана. Беше му разказала всичко, което знаеше за старейшините, с надеждата, че това ще помогне да спре войната. А ето че жестът на доверие от страна на Прр’т-зевисти сега се бе превърнал в оръжие.
Тя закрачи нагоре по склона. Халоуей не направи опит да я последва.
— Доктор-Каван-а?
Мелинда подскочи, сякаш докосната от нагорещено желязо, а след това — не без усилие на волята — си наложи да продължи нагоре. Наоколо не се виждаше никой, но това без съмнение бе гласът на Прр’т-зевисти.
Само дето Халоуей собственоръчно бе затворил тежката метална врата на залата, в която се намираше старейшината.
— Те са донесли друг резен — продължи шепотът. — Поставен е в кутия сред други неща. Кутията е метална — оттам не бих могъл да се върна при моя фссс. Можете ли да я преместите?
Мелинда прехапа език. Зхиррзхианецът бе привършил с изпразването на чантичката и се връщаше при кораба. Върху сандъка, почти пред нея, бяха струпани различни предмети, които миротворците, изглежда, дори не забелязваха. Нямаше да е особено трудно да вземе един от тях.
Само дето Прр’т-зевисти бе подслушал разговора й с Халоуей и сега знаеше за планираната атака срещу зхиррзхианската база. А нищо чудно да бе дочул и за старейшиноубиеца, който възнамеряваха да скрият в нея. Ако му помогнеше да се измъкне оттук и да се върне при другите зхиррзхианци…
— Няма да кажа какво съм чул, Доктор-Каван-а — произнесе Прр’т-зевисти. — Давам ви честната си дума.
— И защо няма да кажете? — попита Мелинда, като се стараеше да говори, без да мърда устни. — На карта е заложен животът на вашите сънародници.
— Не точно животът им — отвърна Прр’т-зевисти. — Най-много да бъдат въздигнати в старейшинство.
— И това не е чак толкова важно за вас?
— Напротив, много е важно. Но още по-важно е да се сложи скорошен край на войната.
Мелинда преглътна.
— Прр’т-зевисти, това би означавало да поставя живота си във вашите ръце. Разбирате ли ме?
— Дадох ви честната си дума, Доктор-Каван-а. Няма да кажа нито думичка за онова, което съм чул.
Решението бе взето. Преди петнадесет минути тя бе готова да рискува живота на всички жители на планинския лагер заради обещанието на един чуждоземен призрак. Какво пречеше да прибави към това и своя собствен живот?
— Добре — въздъхна тя. — Къде е този резен?
— В малката тръбичка отстрани — обясни Прр’т-зевисти и в гласа му се долови облекчение. — Виждате ли я?
— Да — отвърна Мелинда. Можеше спокойно да я скрие в шепата си. Сега бе моментът, помисли си тя насмешливо, да провери дали не е пропуснала кариерата на джебчия. Жалко, че Прр’т-зевисти не можеше да отвлече по някакъв начин вниманието на войниците. Да ги изплаши например…
И тогава — тъкмо когато посягаше към металната тръбичка — откъм кораба се разнесе стържещ звук и тя почувства полъх на горещ въздух. Войниците се надигнаха разтревожени, но транспортьорът се отдели само на няколко сантиметра от земята и после се спусна отново.
Няколко секунди, през които всички погледи бяха вперени в кораба. Прр’т-зевисти наистина бе успял да отвлече вниманието на войниците с помощта на пилота.
Още преди машината да се приземи тя вече държеше тръбичката в ръката си. Приближи се към очакващия я зхиррзхианец и произнесе:
— Приветствам ви. Аз съм Мелинда Кавана. Лечител.
— Приветствия, Мелинда Кавана — отвърна чуждоземецът на забележително добър английски. — Аз съм Трр-гилаг, Кее’рр. Ще ви отведа при брат ви.
— Благодаря ви — отвърна Мелинда и погледна през рамо към мястото, където стояха Халоуей и Такара.
Само след две минути, когато вече бяха във въздуха и се носеха към веригата ниски върхове на хоризонта, пред тях се появи призрачната фигура на Прр’т-зевисти. Двамата с Трр-гилаг разговаряха няколко минути на зхиррзхиански, след това Трр-гилаг се обърна към Мелинда.