Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Побързайте — подкани я Трр-гилаг. — Не е изключено старейшините вече да ни следят.
Мелинда кимна, затвори и завинти капака на монитора и докато се приземят, отново го бе поставила в чантата.
Предполагаше, че ще ги посрещне въоръжен отряд, но за нейна изненада, когато излязоха от транспортния кораб, в подножието на рампата стоеше само един зхиррзхианец. Той разговаря около минута с Трр-гилаг, после докосна прибора, закрепен на рамото му, и се обърна към Мелинда.
— Приветствам ви, Мелинда Кавана — чу се гласът на механичния преводач. — Аз съм Втори командир Клнн-вавги, Дхаа’рр. Сериозността на положението налага да подминем обичайните церемонии.
Сърцето на Мелинда заби ускорено.
— Да не се е случило нещо с Фелиан?
— Състоянието на Фелиан Кавана не се е влошило — намеси се Трр-гилаг и гласът му прозвуча някак странно. — Става въпрос за брат ми, командир Трр-мезаз. По заповед на Седалището на Върховния клан той е бил задържан.
(обратно)Товарната количка се търкаляше по неравния каменен коридор и всяко завъртане на колелата й отнасяше Трр’т-рокик все по-далеч от мрачанския кораб и пълната със старейшини пирамида, която бе докарана тук заедно с останалите припаси на „Верния слуга“. Нямаше никакво съмнение, че и този път шансът бе на негова страна. Най-вече, защото щеше да е много по-безопасно, ако кутията с неговия нелегален фссс-резен бъде преместена колкото се може по-настрани от любопитните погледи на останалите старейшини от експедицията. Жалко само, че нямаше представа къде точно ще го отведе случайността. Дали не споменаха, че крайната им цел е една от зхиррзхианските лаборатории…
В сивия свят точно пред него внезапно се появи един старейшина.
— Ето те и теб — изсъска той. — Къде ли не те търсих, Цвв’т-рокик. Не чу ли обявата всички старейшини да се съберат в командната зала на „Затворена уста“?
Трр’т-рокик се намръщи. Разбира се, че не я бе чул — вероятно съобщението бе предадено директно до фссс-органите в пирамидата.
— Не знаех, че е толкова спешно — импровизира той. — Наредиха ми да държа под око тези припаси и да се уверя, че са доставени там, където трябва.
— Кой ти нареди? — запита подозрително старейшината.
— Един от войниците — отвърна Трр’т-рокик. Беше дочул нещо на излизане от кораба. — Каза ми да проверя дали припасите ще пристигнат на предварително установеното място, тъй като членовете на изследователската група спели.
Старейшината млясна с език, все още завладян от подозрения. Но изглежда, не си заслужаваше усилието да проверява.
— Добре, продължавай тогава — изръмжа той. — Но веднага щом приключиш с това, гледай да дойдеш в залата.
— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик.
Старейшината отново млясна с език и изчезна. Появи се друг старейшина, завъртя се за кратко наоколо, като наблюдаваше Трр’т-рокик и количката, после също се изгуби. Само след няколко удара обаче изникна още един, който взе да проверява една по една кутиите върху количката. Накрая и той се скри. По всичко изглеждаше, че се приближава към лабораторното помещение и че старейшините са пратени да го наблюдават. Тъй като нямаше желание още веднъж да обяснява присъствието си тук, Трр’т-рокик реши, че ще е най-добре, ако пристъпи към стратегическо отстъпление.
За щастие след като неговият фссс-резен се намираше на повече от един хилядоразкрач от „Затворена уста“, имаше само едно място, където можеше да се скрие. Той се премести пред търкалящата се количка, достигайки крайния периметър на своя обсег, и по такъв начин се озова извън обсега на старейшините от хангара.
Тук гледката бе почти същата: отново каменни тунели и зле осветени помещения. Изглежда, тази част на крепостта бе изоставена.
Или по-скоро, поправи се той, се използваше рядко. От стената вляво от него долетя тихо бръмчене, последвано от приглушен екот на гласове. Той се насочи към стената, за да провери какво има отвъд…
… и се отдръпна рязко, спотайвайки се в безопасността на сивия свят.
Помещението наистина бе заето.
От трима хора-завоеватели.
Той надви внезапно завладялото го желание да избяга, придвижи се към горния край на стаята и внимателно надникна. Двама от тримата хора-завоеватели седяха върху ниски метални конструкции, наподобяващи легла, които бяха приковани към стената, а третият бе коленичил до вратата и почукваше методично с камък върху някаква дълга сребриста метална лента, завършваща с черен край. Другият край на лентата бе пъхнат в процепа на вратата, или може би в ключалката?
Когато ситуацията му се проясни, Трр’т-рокик изпита внезапно облекчение. Тези трима хора-завоеватели съвсем не подготвяха някакво нападение, нито пък представляваха доказателство за предателството на мрачанците. Напротив, те бяха мрачански пленници.