Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Сега ли? — попита Върховният и си погледна часовника. — Какво толкова важно има, че настоява да разговаря с мен лично?
— Не зная — отвърна Дванайсети. — Отказа да ни съобщи за какво става въпрос, но разполага с един от личните опознавателни кодове, който уредихте на изследователя Нзз-ооназ.
Върховният се намръщи. Защо Нзз-ооназ не го търсеше чрез старейшините, пратени да осигуряват свръзката на мисията? Или може би просто някой от старейшините се бе изпуснал за кода?
— Е, добре — въздъхна той. — Май наистина ще трябва да поговоря с него. Отвори линията.
Дванайсети кимна и изчезна. Върховният взе записващото устройство и провери докъде е стигнал с преглеждането на сводките. Малко по-късно Дванайсети се появи отново.
— „Приветствам те, Върховни вожде — цитира той, — и се извинявам, задето ти нарушавам покоя в този неудобен час. Казвам се хранител Трр-тулкож, Кее’рр. Изследовател Нзз-ооназ ме помоли да ти предам едно съобщение. Опознавателният код, който ми даде, е Мистранд над кулий“.
Върховният неволно се надигна. Това не беше просто един от опознавателните кодове, които бе раздал. Това бе сигнал за потенциално сериозни неприятности със завършека на мисията.
— Разбрано — кимна той. — Слушам те.
Дванайсети изчезна и се появи след няколко удара.
— „Изследовател Нзз-ооназ иска да се срещнеш с мен колкото се може по-скоро“.
— Защо?
— „Не желае да го обяснява през отворена линия. Но ме увери, че е много важно“.
Върховният се намръщи.
— Ти какво смяташ? — обърна се той към Дванайсети.
— Не зная какво да мисля — отвърна другият искрено. — Накарах да проверят два пъти списъка на старейшините от „Затворена уста“, но нито един от тях не е свързан с някой от храмовете близо до Скалистата долина.
— А как стои въпросът с „Верен слуга“? — попита Върховният. — На него е настанен доста голям контингент старейшини.
— Също е проверен — отвърна Дванайсети. — И там няма нито един от територията на Кее’рр. Това трябва да е някакъв номер.
— Я да видим тогава. Предай следното: сам ли трябва да дойда на срещата?
— Чудесна идея — одобри Дванайсети и изчезна. Върховният се наведе над записващото устройство и изтегли двата списъка на старейшини, за които вече бе попитал. Дванайсети беше прав: нямаше нито един старейшина от този район. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе намислил Нзз-ооназ?
Този път се наложи да чака малко по-дълго, сякаш хранителят обсъждаше въпроса с някой друг. Най-сетне се появи отново.
— „Нзз-ооназ настоява да не идвате сам — цитира той. — Дори препоръчва да вземете със себе си войници, на които имате доверие“.
— Интересно. — Върховният се замисли.
— Така е — съгласи се Дванайсети. — Ако това е клопка, поне се опитват да не я направят твърде очевидна.
Изникна още един старейшина — този път Четиринайсети.
— Направих независимо проучване на линията, Върховни вожде — докладва той. — Първоначалната й точка действително е в едно кее’ррско селце при Скалистата долина.
— Имате ли представа чрез кой старейшина той се свързва с Нзз-ооназ?
— Още не — отвърна Четиринайсети. — Но и това се проверява в момента.
Върховният кимна и махна на Дванайсети.
— Добре, ще дойда веднага щом мога — издиктува той. — Къде ще се срещнем?
Дванайсети изчезна. В стаята вече се бяха събрали шестима върховни старейшини, забеляза Върховният, докато кръстосваше напред-назад замислен. Той се наведе над записващото устройство и поиска въздушна снимка на Скалистата долина.
Не се наложи да чака дълго.
— „Препоръчвам една група от хълмове в източния край на долината на река Амт’бри, приблизително на двайсет хилядоразкрача от Скалистата долина — цитира Дванайсети. — Там има достатъчно място да се приземи транспортен кораб, и е уединено, точно както иска Нзз-ооназ“.
— Тук — посочи Четвърти, снижил се до рамото на Върховния. — Наистина изглежда доста изолирано.
— И не е в гора — добави Двайсет и първи. — Което означава, че ще е по-трудно да се организира засада.
— Хм — изсумтя Върховният, докато изучаваше снимките. Наистина мястото изглеждаше съвсем подходящо.
Но нямаше ли да е така, ако беше клопка?
— Ще бъда там след два тентарка — каза той. — Сам ли ще дойдеш?
— „Така мисля — донесе отговора Дванайсети. — Ако не съм, смятайте, че нещо не е наред“.
— Разбрано — отвърна Върховният. — Кажи на изследовател Нзз-ооназ, че очаквам да се свърже с мен лично. — Той махна на Дванайсети. — След като предадеш това, затвори линията. Двайсет и първи, предупреди командир Оклан-барджак да приготви пет транспортьора и десетима сигурни войници. Потегляме веднага, щом са готови.