Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Налага се да рискуваме. Иди и му кажи да се премести някъде, където да не може да бъде подслушван. А после се върни, за да мога да разговарям с него. Работил ли си досега като свързочник?
— Не съм — призна Трр’т-рокик.
— Бързо ще му хванеш цаката. Действай.
— Всичко е съвсем просто — говореше с тих и любезен глас единият от двамата зхиррзхианци. — Имаме разрешение от Седалището на Върховния да издирваме тук всякакви доказателства за престъпна дейност. И според тези указания ние сме тези, които командват на Доркас. Можете да ни сътрудничите или да се присъедините към командир Трр-мезаз, който е затворен в транспортния кораб на хората-завоеватели.
— Който те бяха така добри да ни предоставят — допълни вторият, докато оглеждаше дебелия металически сейф, където само преди един тентарк бе скрит резенът на Прр’т-зевисти. — Солиден метален кораб, в който да го изолираме от останалите старейшини.
— Никъде в заповедта ви не е указано, че имате право да го затваряте — възрази Трр-гилаг, като се опитваше да запази спокойствие.
— В заповедта се казва, че трябва да си вършим задълженията и ние го правим — тросна се по-високият зхиррзхианец. — След като стана ясно, че командир Трр-мезаз възнамерява да възпрепятства изпълнението на служебните ни задължения, ние се постарахме да го отстраним, докато не открием онова, което търсим.
Не „ако“, а „докато“ го открият. Значи знаеха за резена.
— Но това е много опасно — продължи да се съпротивлява Трр-гилаг. — Там той е изолиран и от своя фссс-орган. Ако хората-завоеватели подхванат атака, той ще загине.
— Даваме си сметка, че е опасно — съгласи се зхиррзхианецът. — Да се надяваме, че ще открием бързо онова, което търсим.
Появи се един старейшина и докладва:
— Приключихме с претърсването на транспортьора, но не открихме нищо необичайно. — Той погледна към Трр-гилаг.
— Както и очаквах — каза по-високият зхиррзхианец.
— Нека старейшините претършуват и земята под мястото, където е летял транспортьорът при приближаването си към нас. Може да намерят някой захвърлен предмет.
Старейшината се намръщи — очевидно в израз на крайна обида, заради предположението, че някой би могъл да се отнася толкова непочтително с един фссс-резен.
— Подчинявам се — изръмжа той и изчезна.
— А може би си губим времето? — подметна вторият зхиррзхианец, втренчил поглед в Трр-гилаг. — Може би го е скрил някъде извън обсега на старейшините?
— Като например в крепостта на хората-завоеватели? — добави първият. — Затова ли ходи дотам?
— Отидох там, тъй като новият пленник се нуждае от лечител — отвърна Трр-гилаг, като се мъчеше да запази поне привидна самоувереност. Двамата постепенно се приближаваха към истината. — Той има нужда от лечение, а на мен ми трябва жив, за да мога да приключа с изследванията си. Вече претърсихте тяхната лечителка, не може ли да я пуснете при него?
Високият зхиррзхианец сви рамене и каза:
— Не виждам защо не. Свързочник?
— Ще се наложи да ида лично при нея — обясни Трр-гилаг в мига, когато се появи един старейшина. — Тя се нуждае от преводач.
Двамата зхиррзхианци се спогледаха и по-ниският повдигна рамене.
— Не виждам защо не — повтори по-високият. — Двамата пленници все още са заедно. Можеш да отведеш лечителката при тях.
Когато Трр-гилаг и Мелинда влязоха, Фелиан Кавана спеше — издаваше неприятни звуци.
— Радвам се да ви видя, докторе — посрещна я сержант Яновиц, докато Мелинда разопаковаше апаратурата. — Дадох му един кубик глевоморфин от неговата аптечка, но не го понесе никак добре.
— Виждам — съгласи се лаконично Мелинда. — Но мисля, че ще мога да му помогна.
Трр-гилаг се огледа нехайно. Високо под тавана, над двамата човеци, бе увиснал един старейшина, и не сваляше очи от тях. Когато отново сведе очи към Мелинда, тя също го гледаше и той бавно завъртя глава настрани в жеста, който при хората означаваше отрицание. Тя кимна леко, че го е разбрала, и се върна към работата си.
За момента Прр’т-зевисти и неговият фссс-резен щяха да останат скрити в кутията.
— Върховни вожде?
Върховният се сепна от дрямка и положеното в скута му записващо устройство падна на пода. Последното, което помнеше, бе, че се беше излегнал на кушетката, за да прегледа военната сводка…
— Да, какво има? — попита той и погледна с размътени очи увисналия над него старейшина.
Беше Дванайсети и бледото му лице бе насечено от необичайни за него мрачни линии.
— Току-що отвориха линия към вас по искане на хранителя в кее’ррския град край Скалистата долина. Мисля, че трябва да разговаряте с него.