Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— И в крайна сметка — самоунищожаване? — запитах аз. — Земно кълбо, заселено с идиоти? Човечество, което седи и се наслаждава, а от устата му текат лиги?
— Не. Не е точно така. Учените дирят нещо оптимално и го намират, макар и рядко. И то само при умерена употреба.
Хилински внезапно се обади толкова печално, както никога не бях го чувал да говори:
— Хората, дори гениалните, не са създали опиати, които да не влизат в състава на обмяната на веществата в организма и от които да не възниква навик. Навик към наркомания.
— Аз изнамерих такъв — просто каза Олшански. — Отделих такова вещество от моето вайо. Синтезирах го.
— Това е невъзможно по всички природни закони… Как успяхте?
— Никога няма да узнаете. То не вреди, почти не вреди. Създава у човека по-реална илюзия от действителността. Но си мисля, че това ще бъде лош подарък за човечеството. По-добре да изчезне заедно с мен… Пахолчик и Висоцки ми поискаха малко от екстракта. Първия път, за да ви лишат от чувство на увереност. Втория, за да приспят Пташински. Пътищата им още тогава се кръстосаха с него и с вас. Не се безпокойте, не сте свикнали с това средство. Но е било възможно. Не успях да постигна напълно чист екстракт. И все пак средството действуваше безотказно. Нима след вашите „видения“ не се чувствувахте по-бодър и работоспособен? Да, разбира се, за кратко време. Когато дойдохте с вашите оплаквания, разбрах къде Пахолчик е употребил своята част. Разбрах, че навикът ще ви завладее. А когато зависиш от нещо, започва деградацията на личността. Но за да се стигне дотам, трябваше да го употребявате години! Не се бойте, ще си останете здрав.
— А приятелят ми умря.
— И това е втората причина, поради която моята тайна ще си отиде с мен. Средството е почти безвредно, но изведнъж възникна лавина от смърти. Оказва се, че аз съм я причинил.
— Така се оказва. И вие, и Пахолчик си играехте с огъня. Придумвахте ме да не пуша. Това ме зачуди, по-скоро подсъзнателно. Странно съвпадение. При това съветите ви бяха еднакви. И еднакво гледахте как отварям кутията „БТ“. Само искам да зная защо невинаги ми действуваше?
— Средството се вкарва със спринцовка само в две цигари от кутията. И то не във всяка кутия.
— За какво ви беше това?
— Вие вървяхте по следите ни. Трябваше да ви лишим от увереност. Дори да бяхте попаднали на моите следи, дори да споделяхте вашите разсъждения и предчувствия — никой не би повярвал в показанията на един луд.
— А на Марян сте дали цяла заредена кутия! И заедно с това — онази бележка. Той заспал не в жилището си, като по този начин сте получили възможност спокойно да търсите. Той заминал и вие сте можели да преровите всичко, след като приспите кучетата. А той е имал разни видения и е задрямал прав в лодката. Никой не ще узнае какво му се е привиждало.
Отново съзрях в края на поляната дребните, беззвучни вълнички, езеро, гъсто обвито с мъгла. А на дъното на това езеро е моят най-обичан (друг нямам и не ще имам) приятел. Убит не по някакви съображения, а просто поради глупаво съвпадение, просто защото „така се случило“. А тези са живи и в сърцата им няма моето някогашно предчувствие за огромна беда. Нищо, аз все пак не повярвах в инфаркта, накарах и другите да не вярват.
Сърцата на тези тримата също ще изпитат предсмъртна тъга и това е една от малкото ми постъпки, заради която ще ти поискам награда, господи.
— Та така — подхванах аз, — и в дома на покойния сте искали да проникнете на няколко пъти. Първия ви попречила портиерката. Втория не сте намерили нищо и сте решили да ме следите внимателно, за да ви отведа при целта. Не сте знаели само за завещанието на Марян, което породи съмнение в мен. Малко ви е била известна историята с картините, но не се поколебахте да изложите на ударите антикваря и Гутник. Те са пешки за вас! Точно тогава започнах разшифроването. Още първите стъпки ме накараха да мисля, че не се касае за обикновена спекула с книги, че щом в нея има инициали на Пятро Давидович и Витаут Фьодаравич Олшански, книгата представлява семейна ценност и това може да означава, че е оцелял някакъв роднина или наследник.
— Никой от нас тогава не знаеше каква е тайната на шифъра, макар да бях чувал нещо от баща си (той също не бе сигурен) за някаква хартиена лента. И че някаква роля играе чукалото и, кой знае защо, някакво лепило от вишнев клей и някакво хаванче. Но какво ни интересуваше това? Не знаехме какво да правим с тях и никой не знаеше за какво са ни те. Тогава вече заспорихме. Едни казваха, че и занапред трябва да поддържаме у вас съмнението в умствените ви способности. А аз смятах, че трябва да прекратим тази игра с халюцинациите.