Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Безнадеждна работа е да ги скрие завинаги. Такова съкровище, което дори преди триста години е струвало шестстотин хиляди жълтици и седем милиона в скъпоценни камъни. А на колко ще бъде изчислено сега — не се знае. Сигурно стойността му ще представлява астрономическа цифра… И още личното имущество на вашия баща и награбеното от айнзацкомандата. Освен това архивите, които ще върнат безопасността на хиляди хора и законно ще накажат някои, омърсили ръцете си в кръв.
— Това не ме интересуваше. Дразнех се, че се подиграваха на потомците на стария Витаут Олшански. А значи, и на мен, прекия му наследник. Сега вече и това не ме занимава. Дори срамът от ревизията на онзи Станкевич вече не засяга нашия род. Всичко застана на мястото си.
— И Зоя ли ми пробутахте вие?
— А, не, в началото тя се свърза с вас сама.
Шчука ни поглеждаше недоумяващо. Хилински вдигна рамене, сякаш искаше да ми каже: „Видя ли, така или иначе, всичко излезе на бял свят.“
— Нямам намерение да крия каквото и да било от следствието, полковник — рекох аз. — Вината си е вина. Моля само тази страна на делото да остане в тайна. За доброто на един мъж (не за моето) и на една жена. Аз от своя страна съм готов да отговарям, ако ме сметнат за виновен… С какво й въздействувахте? Задължена ли ви беше?
— Да. Много.
— В какъв смисъл? Пари ли имаше да ви дава? Или искаше да опази доброто си име? Смятате ли, че то е всичко?
— За много жени е всичко.
— Ясно. И когато се разделихме, вие я накарахте да ме навестява от време на време. Да проверява за всеки случай тук ли е книгата, у мен ли е. Какво бе виновна тя? Че я шантажирахте. Достойна постъпка, няма що, наистина княжеска.
— Пахолчик я шантажираше.
— Все едно. Ваш човек е бил… А тя, без да го желае, бе принудена да ме лъже. Предложи да взема „Хванчкара“ само за да я оставя сама в апартамента… И ви донесе, че Марян има болно сърце и че въпреки всичко не е оставил пушенето.
— Е, наистина помните всички подробности.
— Не само тях. Вие се съмнявахте, едно на хиляда, че книгата все пак може да бъде и у мен, при това онзи с кофата за боклук бе подслушал разговора ни с Марян на стълбите. Сетне като добър съсед ви го предаде (спомняте ли си, заварих ви веднъж да разговаряте двамата).
— Имаше такова нещо — отпуснато промълви той.
— И вие, може би не същата вечер, сте го помолили да ви изнесе книгата от дома ми, когато изляза. Обещали сте му пари. Това бе предизвикало опита да се проникне в дома ми.
Той мълчеше. И без приказка бе ясно, че съм прав.
— Е, тогава само сте се съмнявали. Всички — почти всички — сте мислели, че книгата е още у Пташински. Затова сте решили да го приспите. Нима сте предполагали, че всичко ще свърши така? Марян си купи от вашия лакей кутия отровена „Шипка“… Лошото бе там, че дясната ви ръка не е знаела какво върши лявата. Пахолчик му даде кутията „Шипка“ и приспа кучетата през ключалката, като смяташе да прерови жилището на Марян в негово отсъствие. А в същото време Марян бе тръгнал за езерото. Защото бе повикан от бележката, написана на моята хартия с моя почерк, имитиран от някого… От вас лично, Олшански.
— Отново сте прав. Сетне какво?
— Ами вашата дейност като отровител.
— О хо-хо. Да не сте се преквалифицирали?
— Не — отвърнах аз, — само понаучих нещо с ваша помощ. А с делото ви…
— С тяхното и с вашето дело сега вече няма да се занимава той — внезапно се намеси Шчука. — Дори не и аз. За съжаление. Макар че, като си помисля, че вашето лице… хм… ще виждам по-рядко, не е за съжаление. По-скоро за щастие. Продължавайте, Космич.
— Трябваше да ме повалите, Олшански. За ваша беда се състояха два разговора. Почти в едно и също време. Единият бе с вас, когато, ако си спомняте, садяхте живия плет. За отклоненията в психиката на стария ерген. И с Пахолчик до павилиона. Той много внимателно наблюдаваше как отварям кутията. Двата пъти сте си отбелязали, че не е необходимо да отравяте цялата кутия като на Марян, който пушеше рядко. Тогава сте поставили задача на Пахолчик да се заеме с този „методичен стар ерген“. Да обработва две-три цигари в крайчето, което отрязвам. При това отровата не действува веднага… Това е. Сега нататък говорете вие. Как го постигнахте? Какъв бе опиатът?