Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Да, наистина идва моят ред. Тогава не помислих, че споменаването на Северозападна Индия може да не отклони, а да насочи вниманието ви. Е, долината на река Нарбада представлява планинско плато. Малки платноходки се движат само по долното й течение. Реката е препречена с много прагове. Тази долина не е савана, а почти тропична джунгла по гъстота и непроходимост. Там са пчелните мегаполиси, разпръснати на цели километри. Питите им са с метри високи и широки, медът се трупа от векове, отдолу е съвсем черен… В края на краищата най-добре са описани в „Книга на джунглата“ от Киплинг. Сега не ми е до поезия… Там растат махагон, черно, сандалово дърво и бог знае какво още. Всичко това е оплетено с лиани, по най-високите камъни на праговете сред водните пръски цъфтят орхидеи. Цветовете им са колкото човешка глава. Понякога по тези прагове възникват бентове от дървета, листа и други, тогава реката се разлива по ниските места, където ги има, и възникват блата с цвят на черен чай.
Той запали цигара от своята кутия.
— Имах възможност дълго да бродя там. И с носачи, и сам, когато местните хора ме изоставиха. Въпреки това продължавах да вървя. Добре ми плащаха в Ахмадабад, в Бомбай, най-добре в Джайпур, дори в Делхи за тамошните растения: за лековитите и отровните билки, за… опиатите… Там някъде между Бурханпур и… Не е ли все едно? Дочух за цветовете на растението вайо и за зърната му; те са рядък и невиждан наркотик. Рядък, защото растението се среща само там (може би някога да го е имало и другаде, но да е било премахнато). А сред мегаполисите, сред недостъпната страна на пчелите, вайо се бе опазило. Вятърът нарядко отнася зърната му, сълзите му… при хората…
Лицето му сякаш натежа.
— Защо се върнах, защо се появих в така наречената си родина? Уморих се от скитане?… Примами ме сянката на богатството?… Ето на̀ сега… А там можех да бъда собственик на фирма, милиардер… Но пет пари не давах за това… Просто никъде другаде не бях така щастлив, както там… Е, добре, стига за това.
Той се намести по-удобно, сякаш се готвеше да ни изнася лекция. Така се и оказа.
— Сигурно не сте си давали сметка, че на човек (имам пред вид изтънчения човек, а не скота) с течение на времето всичко му омръзва. Низкият духом до смъртта си ще пие водка и ще се задоволява с толкова. Изтънченият изнамира. Все по-остро, с все по-голяма фантазия, с цялата си порочност, ненормалност.
— За себе си ли говорите? — запита Шчука.
— Не — каза Хилински, — той не е такъв. Неговата ненормалност се състои в това да наблюдава отклоненията у другите. Той е като писател. За какво му е да грабва ножа, да става Наполеон? Без всякакъв риск може да прави каквото си иска, да ръководи армии, епохи, съвести… Добрият води измислените си легиони към добро. Лошият…
— Вярно — съгласи се Олшански, — „писател“ на порока и злото. Черна сила. Размирник. Зъл дух… Та така, в началото бе макът, Морфей, богът на съня с цветче мак в ръката, опиум, а в него такива вещества като морфина или морфия, папаверина, кодеина и други. Това е започнало в Гърция, а не в Индия или в Китай. Фалангите на Александър Македонски го пренесли на Изток. Не че го спряха законите. Просто дотегна на всички. Какво тогава? Има около триста хиляди пушачи на опиум. В Хонгконг — към сто хиляди. Омръзна както дъвченето на листа от кока в Америка. И тя дойде до гуша на всички както индийския коноп, мексиканския мескалин — това са халюциногенни гъби върху кактусите. Няма спасение. Човекът упорито върви към омаята, към гибелта си. Отнемат ли му една отрова или пък тя му омръзне — появяват се стотици нови. Марихуана, хероин, хат… Появиха се, но и винаги е имало подобни неща. Страшни неща. Човек се чувствува изключително силен за известно време. Може да се промъкне и там, където и мравка не може да премине. Самичък може да се пребори с цяла тълпа. Изобщо вижда чудновати неща. Сетне го заболява главата, понякога дори се парализира за месец-два. Не може да се свикне. Ако погълнеш наведнъж голяма доза — смърт. А сега докторите и учените създават нови средства с помощта на голямата химия. Изнамират, мерят, дозират, само и само да преминат от света на Непоносимото в света на Голямата илюзия. На всеобхватната Наслада, при която нищо не са твоето тяло и тялото на жената, твоят мозък и мозъкът на всички хора, децата ти и целият човешки род. Наслада без бой за овладяването й. Наслада внезапна като торпедо в дъното на кораб. Само че този път кораб е мозъкът. Взрив — и настъпва сладката му агония. Радостно самоубийство и убийство на околния свят. И… унищожаването на врага, независимо дали е един, или са милиарди.