Хроника на птицата с пружина

Аз кимнах.

— Въпросният ден ми казаха да отида в стая на шестнайсетия етаж на хотел в центъра. Клиентът беше с необичайното име Ватая. Почуках, влязох в стаята и заварих вътре мъж, който седеше на канапето. Пиеше кафе, което явно бе поръчал от румсървиса, и четеше книга. Носеше зелено поло и кафяв памучен панталон. Беше с къса коса и с очила с кафяви рамки. На масата пред него бяха оставени чашата, кафеникът и книгата. Мъжът очевидно беше погълнат от прочетеното: в очите му още се долавяше някакво вълнение. Не се открояваше с нищо, очите му обаче излъчваха необичайна сила. Когато ги видях, реших, че съм сбъркала стаята. Но не я бях сбъркала. Мъжът ми каза да вляза и да заключа. Продължи да седи на канапето и без да казва и дума повече, ме огледа цялата. От глава до пети. Така ставаше винаги когато влезех при клиент. Повечето мъже ме оглеждаха. Извинявайте, че питам, господин Окада, но били ли сте някога с проститутка?

Отговорих, че не.

— Сякаш оглеждат стока. Свиква се бързо. Все пак плащат за плът, логично е да видят какво купуват. Този мъж обаче ме оглеждаше различно. Сякаш виждаше през плътта ми, отвъд мен. Притесних се от погледа му, все едно съм станала полупрозрачна. Вероятно съм била леко смутена: изпуснах на пода дамската си чанта. Тя падна с тих звук, но аз бях толкова объркана, че в началото дори не забелязах. После се наведох да вдигна чантата. От удара в пода тя се беше отворила и част от козметиката ми се беше изсипала. Вдигнах молива за очи, червилото и малко флаконче парфюм и ги прибрах. Мъжът през цялото време ме наблюдаваше с обиграни очи. След като събрах вещите си от пода и ги върнах в чантата, той ми каза да се съблека. Попитах го дали има нещо против първо да си взема душ, защото докато пътувах с метрото, се бях изпотила. Времето беше горещо. Мъжът отвърна, че това не му пречело. Не разполагал с много време. Да се съблека веднага. Когато свалих дрехите, мъжът каза да легна по лице на кревата, което и направих. Нареди ми да не мърдам, да не отварям очи и да не говоря, освен ако той не ми каже. Седна до мен, без да се съблича. Направи само това: седна. Не ме докосна и с пръст. Просто седеше и гледаше голото ми тяло, докато аз лежах по лице, без да мърдам. Така минаха десет минути. Усещах как мъжът ме пронизва почти болезнено с поглед — впиваше очи ту в тила ми, ту в гърба, ту в дупето, ту в краката. Реших, че вероятно е импотентен. Такива клиенти понякога се възбуждат. Плащат на проститутка, карат я да се съблече и я гледат. Някои я събличат и свършват пред нея. При проститутки ходят какви ли не мъже по какви ли не причини. Реших, че Нобору Ватая е поредният от тях. След малко обаче той започна да ме докосва. Плъзгаше и десетте си пръста по тялото ми, от раменете до гърба и дупето, сякаш търсеше нещо. Това не бяха милувки. Не беше, разбира се, и масаж. Пръстите му се движеха по тялото ми изключително внимателно, все едно очертаваха път по карта. И докато ме докосваше, той очевидно мислеше, но не просто си мислеше, а беше потънал във вглъбен и много съсредоточен размисъл. Пръстите му сякаш се лутаха напосоки, сетне застиваха и дълго оставаха на едно място. Като че ли се губеха и после пак налучкваха пътя. Ясна ли съм? Всеки пръст като че беше жив и мислеше със свой си разсъдък. Усещането беше много странно. Странно и притеснително. Въпреки това от допира на пръстите му аз се възбудих. За пръв път в живота си. Преди да стана проститутка, сексът не ми е носил нищо освен болка. Самата мисъл за него ме изпълваше със страх — страх от болката, която знаех, че трябва да изтърпя. След като станах проститутка, се случи точно обратното: не чувствах нищо. Нито болка, нито друго. Пъшках и се преструвах на възбудена, за да им е приятно на клиентите, но всичко си беше представление. Ала когато ме докосна този мъж, стоновете ми си бяха истински. Идваха от самите дълбини на тялото ми. Знаех, че нещо вътре в мен се е раздвижило, сякаш центърът на тежестта се измества в тялото ми и първо е на едно, а после на друго място. Накрая мъжът спря да движи пръсти. Хвана ме за кръста и като че ли се замисли. Усетих от върховете на пръстите му, че си възвръща самообладанието и малко по малко започва да регулира дишането си. После взе да се съблича. Продължавах да стискам очи с лице върху възглавницата, чаках какво ще стане оттук нататък. След като се съблече, мъжът разтвори широко ръцете и краката ми. В стаята бе много тихо, чак се уплаших. Чуваше се само едва доловимото бръмчене на климатика. Мъжът почти не издаваше звуци. Не чувах дори дишането му. Той долепи длани до гърба ми. Отпуснах се. Членът му ме докосна по дупето, но още беше мек. Точно тогава телефонът върху нощното шкафче започна да звъни. Отворих очи, извърнах се и погледнах мъжа в лицето, той обаче сякаш не забелязваше телефона, който иззвъня осем-десет пъти, после спря. В стаята отново стана тих. — Тук Крита Кано замълча и си пое няколко пъти въздух. Без да продума, загледа ръцете си. — Извинявайте — каза накрая, — но нали не възразявате да си почина малко?