Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Пъхна книгата при останалите и помисли дали да избере нещо друго. „Далеч от побеснялата тълпа“ изглеждаше обещаваща, малко душевно страдание заедно с Гейбриъл Оук.
— … След това се обадих на майка — казваше в този момент Линли, докато двамата с Дебора влизаха в кабинета. — Тя не го понесе добре.
Сейнт Джеймс го посрещна с малко уиски, което Томас прие с благодарност и се отпусна на канапето. Дебора приседна до него на облегалката за ръце и го докосна с пръсти по рамото.
— Очевидно Брук е казал истината — започна Линли. — Питър е бил в Гъл Котидж, след като си е заминал Джон Пенелин. И са се карали с Мик. — Той им разказа информацията от срещата си с Питър. Прибави и историята със Сохо.
— И през ум не ми е минавало, че в уличката с Питър може да е бил Камбри — рече Сейнт Джеймс, когато Линли свърши. — Сидни ми каза, че ги е видяла. Описанието като че ли съвпадаше — прибави той, като по този начин отговори на ненаказания въпрос, изписал се по лицето на Томас. — Така че ако Питър е разпознал Камбри, има доста голяма вероятност и Джъстин Брук да го е познал.
— Брук ли? — попита Линли. — Как? Знам, че е бил заедно със Сидни в уличката, но какво значение има това?
— Те са се познавали, Томи. Брук е работел за „Айлингтън“. — Сейнт Джеймс разказа това, което беше научил за поста на Брук в „Айлингтън-Лондон“, за посещенията на Камбри в Двадесет и пети отдел, за онкозима и възможността да е събирал информация за статия.
— И как се вмества Родерик Трейъроу във всичко това?
— Той е първоизточникът. Дал е на Мик Камбри ключова информация. Камбри я е използвал, за да преследва темата си. Дотук като че ли свършва участието му. Знаел е за онкозима. Споменал е за него на Мик.
— И след това Мик умря. Трейъроу е бил наблизо същата нощ.
— Той няма мотив. Томи. А Джъстин Брук е имал. — Сейнт Джеймс обясни по-нашироко. Теорията му, резултат от минутите самотен размисъл в кабинета му, беше съвсем проста. Включваше обещанието за кокаин в замяна на ключова основна информация от безименен източник, която да се развие до важна статия за потенциално опасно лекарство. Сделката между Камбри и Брук се бе провалила, стигайки до критичната си точка в нощта, когато Джъстин и Питър бяха отишли в Гъл Котидж.
— Но това не обяснява смъртта на Брук.
— За която полицията още от самото начало каза, че е нещастен случай.
Линли извади табакерата от джоба си и се втренчи замислено в нея, преди да проговори. Отвори запалката, но не я използва веднага.
— Кръчмата — рече той. — Питър твърди, че Брук не е бил в „Котвата и розата“ в петък вечерта, Сейнт Джеймс.
— След като е напуснал Гъл Котидж?
— Да. Питър отишъл в кръчмата. Бил е там от десет без петнадесет нататък. Брук изобщо не се е появявал.
— Значи пасва, така ли?
Дебора се обади:
— Джъстин Брук знаел ли е, че Питър го води да се срещнат с Мик Камери? Питър споменал ли е Мик, преди да тръгнат за селото? Или просто с казал, че отиват при някого в Нанрънел?
— Едва ли е знаел предварително — каза Сейнт Джеймс.
— Със сигурност не би отишъл, ако знаеше, че Мик Камбри е човекът, от когото Питър възнамерява да вземе пари назаем. Нямаше да иска да се изложи на такъв риск.
— Изглежда, Мик е бил в по-голям риск от Джъстин Брук — рече Дебора. — Кокаинът, обличан в женски дрехи, вторият му живот в Лондон. Едип господ знае на какво още може да се натъкнем.
Линли запали цигарата и заговори с въздишка, придружена от струя дим:
— Освен това имаме и Саша Пифърд, Може Брук да е убил Камбри и след това да е загинал сам при падането, но какво е станало със Саша?
Саймън се опита да изглежда безпристрастен и си наложи да попита:
— А какво казват от Скотланд Ярд за Саша?
— Било е ерготамин и хинин. — Линли извади бял плик от вътрешния джоб на сакото си и го подаде на Сейнт Джеймс. — Изглежда, помислила си е, че е хероин.
Саймън прочете краткия доклад, като изведнъж му се стори трудно да асимилира техническата информация, която трябваше да му бъде като естествен втори език. Линли продължаваше да говори и да излага факти, които самият Сейнт Джеймс знаеше от години.
— Голямата доза свива всички артерии. Кръвоносните съдове в мозъка се спукват. Смъртта е мигновена. Но ние видяхме това, нали? Иглата все още беше в ръката й.