Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Ръцете и краката на падналия човек конвулсивно се движели под него, сякаш се опитвал да тича на четири крака. Пустото място се огласило от воплите на много хора, които изразявали отчаяние и изумление. Човекът заровил лице в земята и вече не мръднал.
— Това им показа на какво сме способни — рече ми Браун. — В тях се всели страх от внезапна смърт. Точно това искахме. Те бяха двеста срещу един, но тая нощ щяха да си помислят малко дали да ни нападнат. Нито един от тях не предполагаше, че пушка може да бие на такова разстояние. Онзи нещастник, пратен от раджата, се смъкна надолу по хълма с очи, които щяха да изхвръкнат от орбитите.
Като говореше така, той се опитваше да изтрие с треперещата си ръка пяната, появила се на посинелите му устни.
— Двеста против един, двеста против един! Трябваше да вселим в тях ужас… ужас, казвам ви!
На самия него очите едва не бяха изскочили от орбитите. Браун се отпусна назад, като ловеше въздуха с костеливите си пръсти, после отново приседна, прегърбен и космат, поглеждаше ме с крайчеца на окото си, подобен на човека звяр от народните приказки; с мъчителна, ужасна агония той бе отворил широко уста и продължи да говори чак след като премина този пристъп. Такава картина не се забравя.
За да привлече огъня на противника и да определи къде се намират засадите в храстите покрай рекичката, Браун заповядал на туземеца от Соломоновите острови да слезе до лодката и донесе едно весло; така бихте изпратили за пръчка, хвърлена във водата, някое куче. Маневрата излязла неуспешна: не бил даден никакъв изстрел и изпратеният се върнал обратно.
— Там няма никого — изказал мнението си един от шайката.
— Това е неестествено — забелязал американецът. По това време Касим си бил отишъл, все още под силното впечатление на всичко, което се случило; доволен, но и загрижен, той продължавал предателската си политика, като изпратил послание на Даин Варис и го посъветвал да се готви да посрещне кораба на белите хора, който според получените сведения щял скоро да тръгне нагоре по реката. Намалил размерите на въображаемия кораб и искал Даин Варис да го задържи. Тази двойна игра съответствувала на целта на Касим да осуети обединението на воините на бугите и да ги въвлече в бой, за да отслаби силите им. От друга страна, същия ден той уведомил вождовете на бугите, събрали се в града, че уговаря пришълците да се оттеглят; във форта пък настойчиво искал да се даде барут на хората на раджата. Минало много време, откак Тунку Аланг имал барут за двайсетте стари мускети, хванали ръжда в залата му за аудиенции.
Започването на преговори между хълма и двореца смутило хората. Почнало да се говори, че е време всеки да застане на нечия страна. Скоро ще настъпи кръвопролитие и големи беди ще се стоварят на главите на мнозина. Същата вечер социалната машина на установилия се мирен живот, когато всеки бил уверен в утрешния ден, зданието, издигнато от ръцете на Джим, сякаш всеки момент можело да рухне и да се превърне в развалини, обагрени с кръв. Най-бедните избягали в джунглите или нагоре по реката. Доста от богатите счели за необходимо да отидат и засвидетелствуват почитта си на раджата. Момците, които стояли от двете му страни, грубо им се присмивали. Тунку Аланг, почти побъркан от страх и колебание, или мрачно мълчал, или ги обсипвал с обиди, задето се явяват пред него с празни ръце: те си отишли много изплашени. Само старият Дорамин продължавал да държи в подчинение своите съплеменници и непоколебимо се придържал към тактиката си. Седнал във високото си кресло зад импровизираната ограда от колове, той с нисък, тих глас давал нареждания, невъзмутим като глух човек сред всичките тревожни слухове.
Здрачът настъпил и скрил първо трупа на убития, който лежал с разперени ръце, сякаш бил прикован към земята; нощта се спуснала над Патусан и като го загърнала леко с плащаницата си, заляла земята с блясъка на безброй светове. Отново в незащитената част на селото по единствената улица запламтели големи огньове; отблясъците им разкривали по някоя стряха, някоя част от стена, направени от преплетени клони; някъде била осветена цяла колиба върху високи, черни колове. И цялата тази редица къщи в отблясъците на мигащия пламък сякаш предателски се измъквала към изворите на реката, в мрака, сгъстил се в сърцето на страната. Голямото мълчание, в което играели пламъците на огньовете, се простряло чак до тъмното подножие на хълма; но на другия бряг на реката, където пред форта горял само един огън, се чувал все по-усилващият се шум като тропот от стъпките на много хора, глъчка на много гласове и бучене на безкрайно далечен водопад.