Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Глуповатият младеж, избран за тази цел от Касим, изпълнил добросъвестно възложеното му поръчение и за награда бил хвърлен надолу с главата в празния трюм на шхуната; куцият човек от Левука и китаецът побързали да затворят люковете. Каква е била по-нататъшната съдба на този младеж, Браун не ми каза.
Глава четиридесета
Браун възнамерявал да печели време, водейки за носа хитроумния Касим. Той неволно си мислел, че хубава работа може да се извърши само като се действува съвместно с „онзи бял“. Не можел да си представи, че такъв човек (несъмнено дяволски умен, щом е успял да подчини така всички туземци) би отказал помощта, която би направила излишна необходимостта от бавни, предпазливи и рисковани лукавства — единствено възможната линия на поведение за някой, който действува сам. Той — Браун — ще му предложи своята помощ. Нито един човек не би се поколебал да я приеме. Цялата работа е двамата да се разберат. Естествено, ще си поделят плячката. Мисълта, че в ръцете на другия се намира форт — истински форт, с артилерия (това той научил от Корнелиус), — го карала да се вълнува. Веднъж да се озове там, а после… Ще предложи най-умерени условия. Но не и прекалено скромни. Онзи човек, изглежда, не е глупак. Ще работят с него като братя, докато… докато дойде време да се скарат и да отекне изстрелът, който ще ликвидира всички сметки. Очаквайки богатството с мрачно нетърпение, Браун искал незабавно да преговаря с този човек.
Изглеждало му, че страната е вече в негови ръце — той можел да я разкъса на части, да изстиска всичките й сокове и да я захвърли като непотребна вещ. Дотогава трябвало да се заблуждава Касим — първо, за да се получават от него провизии, и второ, за да си осигури Браун подкрепа в случай на лош край. Но главно — за да се получава всеки ден храна. Освен това той не бил чужд на мисълта да започне сражение, поддържайки раджата, и да даде урок на хората, които го бяха посрещнали с олово. Обзела го жажда за битка.
Съжалявам, че не мога да ви предам тази част от историята (която чух почти изключително от Браун) със собствената му реч. В откъслечните, страстни думи на този човек, който ми разкриваше мислите си, когато ръката на смъртта го бе стиснала за гърлото, се съдържаше с нищо неприкрита жестокост, страшна отмъстителна злоба към неговото минало и сляпа вяра в правотата на волята му, въстанала против цялото човечество. От подобно чувство се ръководи главатарят на шайка главорези, когато с гордост нарича себе си „бич божи“. Несъмнено присъщата на Браун безразсъдна жестокост се разпалваше от неуспехите, лошия шанс, неотдавнашните лишения и отчаяното положение, в което се бе озовал; но най-забележително от всичко бе това, че като размишлявал за предателския съюз и решавал мислено съдбата на белия човек, а същевременно се сговарял безцеремонно с Касим, Браун всъщност искал — едва ли не пряко собствената си воля — да унищожи това село сред джунглите, което му оказвало съпротива, да го осее с трупове, да го подпали и изгори.
Като слушах злобния му, прекъсващ се глас, аз си представях как е гледал от хълма града и е мечтаел за убийство и грабеж. Районът в съседство с рекичката изглеждал изоставен, но в действителност във всяка къща се криели по няколко въоръжени, дебнещи хора. Изведнъж зад ивицата пусто място, обрасло тук-таме с ниски храсти, обсипано с купища смет и дупки, набраздено от пътечки, се показал някакъв човек, който изглеждал съвсем малък; той вървял към края на улицата, крачейки между мрачните, безжизнени постройки със затворени капаци. Може би един от жителите, избягали на другия бряг на реката, се връщал за някакъв предмет от покъщнината. Изглежда, се смятал в пълна безопасност на такова разстояние от хълма, отделен с рекичката. Зад малката, набързо издигната ограда от колове в края на улицата се намирали неговите приятели. Той вървял, без да бърза.
Браун го забелязал и веднага извикал при себе си американеца дезертьор, който бил, така да се каже, негов помощник. Този дълъг, отпуснат човек с тъпо лице излязъл напред, като лениво влачел пушката си. Когато разбрал какво искат от него, се озъбил със зловеща, самодоволна усмивка, която прокарала две дълбоки бръчки по жълтите му сякаш покрити с пергамент бузи. Американецът се гордеел със славата си на точен стрелец. Като коленичил с единия си крак, той се прицелил през неокастрените клони на поваленото дърво, гръмнал и веднага станал да види резултата. Човекът отвъд реката обърнал глава към звука на изстрела, направил още веднъж крачка, после сякаш се поколебал и изведнъж паднал на ръце и крака. В мълчанието, което последвало силния гърмеж на пушката, точният стрелец, без да откъсва очи от жертвата си, изказал предположението, че „здравето на оная жълта мутра няма вече да създава грижи на неговите приятели“.