Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Касим никак не обичал Дорамин и неговите буги, но още по-силно мразел новия ред на нещата. Дошло му наум, че тези бели заедно с привържениците на раджата могат да нападнат и разбият бугите, преди да се е върнал Джим. Тогава, разсъждавал той, всички жители на селището ще се отметнат от Джим и на господството на белия човек, който защищавал бедния народ, щяло да дойде край. После щели да се разправят и с новите си съюзници. Приятели не им трябват. Касим отлично умеел да преценява хората, срещал бил много бели хора в живота си и разбирал, че тези пришълци били изгнаници, които нямат родина.
Браун имал суров и непроницаем вид. Когато чул гласа на Корнелиус, молещ за разрешение да се приближи, у него се появила само надеждата за възможност да избяга. След по-малко от половин час други мисли се надигнали в главата му. Подбуждан от крайна необходимост, той се явил тук, за да открадне храна, а може би и няколко тона каучук или смола, както и шепа долари — и ето че попаднал в мрежата на смъртна опасност. Сега, когато изслушал предложенията на Касим, Браун почнал да мисли как да ограби цялата страна. Някакъв проклет човек очевидно вече бил успял да направи нещо подобно — и то съвсем сам. Но едва ли е постигнал пълен успех. Може би те ще се заемат с тази работа двамата — ще изстискат от страната всичко, каквото тя може да даде, а после ще изчезнат като дим.
Докато траели преговорите с Касим, Браун научил за слуховете, че е оставил до устието на реката голям кораб с многоброен екипаж. Касим настойчиво го молел да прекара незабавно кораба с всичките оръдия и хора нагоре по реката и да го предостави на услугите на раджата. Браун си дал вид, че се съгласява; по време на преговорите и двете страни се държали недоверчиво. На три пъти през тази сутрин любезният и енергичен Касим слизал долу да се посъветва с раджата и отново припряно, с широки крачки се изкачвал на хълма. Като се споразумял с него. Браун със злобна радост мислел за жалката си шхуна с купчина смет вместо стоки в трюма, фигурираща като въоръжен кораб, и си представял китаеца и куция човек от Левука116, които олицетворявали целия й многоброен екипаж.
Следобед Браун получил нов запас провизии и обещание да му донесат пари; снабдили хората му с рогозки, за да си направят заслони. Те легнали на земята и захъркали, защитени от палещото слънце; но Браун, без да се прикрива никак, седял на едно от отсечените дървета и се наслаждавал на гледката на Патусан с реката. Там имало много плячка. Корнелиус, разположил се в лагера като у дома си, му бърборел до ухото — обяснявал местоположението, давал съвети, представял посвоему характера на Джим и коментирал също посвоему събитията през последните три години. Браун привидно равнодушно се оглеждал встрани, но внимателно слушал всяка дума и никак не можел да си обясни що за човек е този Джим.
— Как му е името? Джим? Джим! Това не ми говори нищо.
— Тук го наричат туан Джим — презрително рекъл Корнелиус. — Това значи господарят Джим.
— Какъв е той? Откъде е дошъл? — полюбопитствувал Браун. — Що за човек е? Англичанин ли е?
— Да, да, англичанин. Аз също съм англичанин. От Малака. Той е глупак. Трябва само да го убиете и тогава ще управлявате тук. В негови ръце е всичко — обяснявал Корнелиус.
— Според мен той трябва да бъде принуден да подели с някого плячката си, преди да е станало твърде късно — рекъл Браун полугласно.
— Не, не. Той трябва да бъде убит при първия удобен случай и тогава вие ще можете да направите всичко, което искате — упорито настоявал Корнелиус. — Живея тук много години и сега ви давам приятелски съвет.
В такива разговори и в съзерцаване на Патусан, който набелязал за своя плячка, Браун прекарал по-голямата част от следобеда, докато си почивали неговите хора. Същия ден канутата на Даин Варис се изтеглили едно след друго покрай отсрещния бряг и се насочили надолу по течението, за да отрежат пътя за отстъпление към морето. Браун не знаел това, а Касим, като се изкачил на хълма един час преди залез-слънце, се погрижил то да остане в тайна за бандита. Касим искал корабът на белия човек да тръгне нагоре по реката и се боял, че такава новина ще обезсърчи Браун. Той настойчиво увещавал бандита да даде „заповед“ и предлагал за тази цел един верен пратеник, който предвид на толкова тайното поръчение (такова обяснение дал той) да се добере по суша до устието на реката и да занесе „заповедта“ на борда на кораба. Като поразмислил, Браун счел за целесъобразно да откъсне едно листче от бележника си, на което написал просто това: „Потръгна ни. Голяма работа. Задръжте приносителя.“
116
Левука — пристанище на остров Овалау (от островната група Фиджи). Б.пр.