Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Взех го! — извикал той.

Блеснало пламъче и отекнал изстрел в самото подножие на хълма.

— Раниха ме! — почнал да вика човекът. — Чуйте, раниха ме!

И тозчас бандитите на хълма почнали да стрелят с пушките си. Като малък вулкан заизригвали в нощта огън и дим, а когато Браун и американецът с ругатни и юмруци сложили най-сетне край на предизвиканата от паниката стрелба, откъм рекичката долетял дълбок, проточен стон; след него се чул сърцераздирателен вопъл, който като отрова смразява кръвта в жилите. Сетне някъде зад рекичката един силен глас ясно произнесъл неразбираеми думи.

— Никой да не стреля! — извикал Браун. — Какво значи това?…

— Чувате ли вие, там на хълма? Чувате ли? Чувате ли? — три пъти извикал гласът.

Корнелиус превел и се забавил с отговора.

— Говорете! — извикал Браун. — Ние слушаме!

Тогава човекът, който стоял някъде на края на пустото място, със звучен глас като на глашатай изрекъл патетично, че между племето на бугите, което живее в Патусан, и белите хора на хълма и техните съюзници не може да има нито разговори, нито доверие, нито съчувствие, нито мир. Прошумолял някакъв храст; отекнал залп, даден напосоки.

— Проклятие! — избърборил американецът и ударил с досада в земята приклада на пушката си.

Корнелиус превел. Раненият, който лежал в подножието, извикал на два пъти: „Пренесете ме на хълма! Вдигнете ме оттук!“ — и почнал жално да стене. Докато слизал по тъмния склон, а после тършувал на дъното на лодката, той не бил изложен на опасност. Като намерил тютюна, изглежда, се зарадвал, забравил за всичко, стъпил на борда на белия баркас, който лежал високо на сухия бряг, и се изложил целият на показ: рекичката на това място била широка не повече от седем ярда и се случило така, че в този момент на другия бряг се таял в храстите човек.

Това бил един буги от Тондано118, който съвсем наскоро пристигнал в Патусан — роднина на човека, застрелян същия ден. Успешният далечен изстрел от пушката наистина уплашил жителите на селището. Човекът, който се смятал в безопасност, бил убит пред очите на другарите си, с усмивка на уста паднал на земята и такава жестокост пробудила у тях горчива злоба. Роднината на убития Си-Лапа се намирал в това време с Дорамин зад оградата, на не повече от няколко стъпки разстояние. Вие, които познавате този народ, трябва да се съгласите, че човекът проявил необикновено мъжество, като поискал доброволно да занесе самичък в тъмнината едно известие до пришълците на хълма. Щом пропълзял през откритото пусто място, той свил наляво и се озовал точно срещу лодката. Потрепнал, когато чул вика на човека, който тръгнал за тютюна. Приклекнал, опрял пушката на рамото си и когато онзи се изправил, натиснал спусъка и изпратил в корема на нещастника три куршума. После залегнал ниско и се престорил на мъртъв, а град от олово със свирене прорязал храстите откъм дясната му страна; след това, превит одве и внимаващ винаги да бъде прикрит, произнесъл речта си. Като извикал последната дума, той отскочил настрана, отново залегнал за миг и невредим се върнал към къщите, спечелвайки си тази нощ такава слава, каквато нямало да стихне и при децата му.