Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Такива били скритите помисли на старейшините на селото, които решили да се съберат във форта на Джим, за да обсъдят случилото се, сякаш се надявали да придобият мъдрост и храброст в жилището на отсъствуващия бял човек. Шапката на Браун имала шанс или пък стреляла толкова добре, че половин дузина защитници били убити или ранени. За ранените, които лежали на верандата, се грижели техните жени. Веднага щом се вдигнала тревогата, жените и децата от долната част на селото били прибрани във форта. Там се разпореждала Джуъл, много пъргава и въодушевена, радваща се на пълното подчинение на „народа на Джим“ — народа, който, като напуснал къщите си край стените на оградата, влязъл в крепостта, за да образува гарнизон. Бежанците се тълпели около Джуъл — и през цялото време до самата катастрофа тя горяла от необикновен войнствен плам.
Щом узнал за опасността, Даин Варис незабавно отишъл при Джуъл, тъй като трябва да знаете, че Джим бил единственият човек в Патусан, у когото били запасите от барут. Щайн, с когото Джим поддържал тясна връзка чрез писма, получил от холандското правителство специално разрешение да достави в Патусан петстотин бурета барут. За барутен погреб служела една малка къщурка от неодялани греди, покрити напълно с пръст, а в отсъствието на Джим ключът се намирал у девойката. На съвета, който се състоял в единайсет часа вечерта в столовата на Джим, тя подкрепила Варис; той предлагал незабавно да се премине в настъпление. Казаха ми, че седяла до празното място начело на дългата маса — то било мястото на Джим — и произнесла войнствена, страстна реч, която предизвикала одобрителния шепот на присъствуващите старейшини.
Старият Дорамин, който повече от година не се бил показвал отвън вратите на своята ограда, бил донесен през реката във форта с голяма мъка. Разбира се, той бил тук първото лице. Съветът бил настроен съвсем не миролюбиво и думата на стареца можела да бъде решаваща; но моето мнение е, че той, като познавал добре неудържимата храброст на своя син, не смеел да произнесе тази дума. По-умерените предложения взели връх. Някой си хаджи Саман засегнал по-подробно тази тема, изтъквайки, че „тези тиранични и хищни хора неизбежно са се обрекли на смърт. Те ще си останат на своя хълм и ще умрат от глад, ще се опитат да се доберат до баркаса и ще бъдат застреляни от засади от другия бряг на рекичката или пък ще се промъкнат и избягат в гората, където ще измрат един по един“.
Той доказвал, че злонамерените пришълци могат да бъдат унищожени с хитрост, без да се подлагат защитниците на опасностите на боя. Думите му направили силно впечатление, по-специално на жителите на Патусан. Смутило ги обстоятелството, че в такъв решаващ момент лодките на раджата бездействували. Представител на раджата на съвета бил хитрият Касим. Той говорел много малко, слушал, усмихвайки се, дружелюбен и непроницаем. По време на заседанието едва ли не всеки пет минути пристигали вестоносци, които съобщавали за поведението на пришълците. Носели се невероятни, преувеличени слухове: до устието на реката стоял голям кораб с големи оръдия; на него имало много хора — бели и черни, с кръвожаден вид. Те щели да пристигнат с многобройни лодки и щели да изтребят всичко живо. Предчувствие за близка, непонятна опасност обзела народа. По едно време се породила паника в двора сред жените: писъци, суматоха, плач на деца. Хаджи Саман излязъл да ги успокои. После часовият на форта стрелял по нещо, което се движело по реката, и едва не убил един от селяните, който превозвал в кану своите жени, покъщнина и дванадесет домашни птици. Това предизвикало още по-голям смут.
В същото време в дома на Джим продължавало съвещанието, на което присъствувала Джуъл. Дорамин седял със сурово лице, огромен, гледал поред говорещите и дишал бавно като бик. Той не говорел до последния момент, когато Касим заявил, че лодките на раджата ще бъдат оттеглени, тъй като бойците им са нужни за защитници на оградата на неговия господар. Даин Варис в присъствието на баща си нямало да изкаже своето мнение, макар девойката от името на Джим да го молела да говори. Тя му предложила хората на Джим — така силно желаела незабавно да бъдат изгонени пришълците.