Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Мисля, че те са се срещнали недалеч от мястото, а може би и точно там, където Джим направил втория си отчаян скок — скока, след който влязъл в живота на Патусан, спечелвайки доверието и обичта на народа. Разделени от реката, преди да заговорят, те втренчено се вглеждали един в друг, за да разбере всеки от тях какъв човек стои пред него. Вероятно техният антагонизъм се отразил още в тези погледи. Зная, че Браун веднага е изпитал омраза към Джим. Каквито и надежди да хранел, те на часа се изпарили. Не такъв човек очаквал да види. Затова го намразил; в карираната си фланелена риза със загънати до лактите ръкави, сивобрад, с хлътнало, почерняло от слънцето лице, Браун мислено проклинал младостта и увереността на Джим, ясните му очи и невъзмутимото му поведение. Този човек хубаво го изпреварил! Той не приличал на онези, които биха дали нещо, за да получат помощ. На негова страна били всички предимства — властта, безопасността, могъществото; на негова страна била съкрушаващата сила! Той не бил гладен и отчаян и очевидно не се боял от нищо. Дори в спретнатото облекло на Джим, като се почне с белия му шлем и се свърши с платнените гети и обувките, почистени с бяла глина, имало нещо дразнещо, тъй като точно тази акуратност той презирал и осмивал едва ли не от първите дни на живота си.
— Кой сте вие? — попитал накрая Джим с обикновения си тон.
— Казвам се Браун — отвърнал високо другият. — Капитан Браун. А вашето име?
Джим, като помълчал, продължил спокойно, сякаш не бил чул нищо:
— Какво ви доведе тук?
— Искате да знаете ли? — с горчивина отвърнал Браун. — Не е трудно да се отговори: гладът. А вас?
— Тук момъкът потрепна — съобщи Браун, като ми предаваше началото на странния разговор между тези двама души, разделени само от тинестото корито на рекичката, но стоящи на противоположни полюси на възгледите за живота, характерни за всеки човек. — Момъкът потрепна и силно се изчерви. Изглежда, се смяташе за твърде важна особа, за да отговаря на въпроси. Казах му, че ако гледа на мене като на мъртвец, с когото може да си позволи всякакви волности, и неговото положение не е много за завиждане. Един от моите юнаци там, на хълма, през цялото време го държи на прицел и само чака моя сигнал. Няма какво да се възмущава от това. Нали е дошъл тук по собствена воля?
„Да се условим — казах аз, — че и двамата сме мъртви, и затова нека говорим като равни. Пред смъртта всички са равни.“
Признах, че съм попаднал като плъх в капан, но са ни преследвали и че дори уловеният плъх може да хапе. Той ме разбра веднага.
„Не, не може, ако никой не се приближи до капана, преди плъхът да е умрял.“
Аз му казах, че такава игра е добра за тукашните му приятели, но на него не подобава да постъпва така дори с плъх. Да, исках да преговарям с него. Но да го моля да ми запази живота — не. Моите другари… е какво, те също са хора, както и той. Искаме от него само едно — да дойде в името на всички дяволи и така или иначе да се реши въпросът.
„Проклятие! — възкликнах аз, докато той стоеше насреща ми неподвижен като стълб. — Да не би да почнете да идвате тук всеки ден и да гледате с бинокъл кой от нас още се държи на крака! Чуйте: или водете към нас проклетата си паплач, или ни дайте възможност да се измъкнем оттук и да умрем от глад в открито море. Нали вие също някога сте били бял въпреки надутите ви приказки, че това е вашият народ и че вие сте едно с него. Така ли е? А какво, дявол да го вземе, получавате от това; какво сте намерили тук толкова скъпоценно? А? Може би не искате да слезем от хълма, тъй ли? Вие сте двеста против един. Не искате да слезем на открито място. А аз ви обещавам — ще ви накараме да подскачате, преди да свършите с нас. Казвате, че е подло да се напада безобиден народ. Какво ме интересува дали те са народ безобиден или не, когато ще умра мърцина от глад? Но аз не съм страхливец. Не бъдете и вие такъв. Водете ги насам или, хиляди дяволи, ние ще пратим половината от тези безобидни хора на онзи свят заедно с нас!“