Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Като погледнал един-два пъти към Дорамин, синът само поклатил глава.
Най-сетне съвещанието свършило. Било решено в най-близките до рекичката къщи да се настанят въоръжени хора, за да могат в случай на нужда да обстрелват баркаса на неприятеля. Баркасът да не се откарва открито; грабителите на хълма ще се опитат да се качат в него и тогава ще може повечето от тях да бъдат избити. За да се отреже отстъплението на онези, които имат щастието да избягат, както и пристигането на нови пришълци, Дорамин заповядал на Даин Варис да застане начело на един въоръжен отряд буги, който да слезе надолу по реката и на десет мили от Патусан да установи лагер на брега, като блокира реката с канута.
Аз нито за миг не допускам мисълта, че Дорамин се е страхувал да не би да пристигнат нови сили. Смятам, че той се е ръководил единствено от желанието да не излага сина си на опасност. За да не се допусне нахлуване в селото, било решено на разсъмване да се почне построяване на защитна ограда в края на улицата на левия бряг. Старият накхода обявил намерението си да се разпорежда там лично. Под наблюдението на девойката незабавно започнали да раздават барут, куршуми и капсули. Няколко души били изпратени в разни посоки да търсят Джим, точното местонахождение на когото било неизвестно. Те тръгнали на път в зори, но още по-рано Касим успял да почне преговори с обсадения Браун.
Този превъзходен хитрец и доверено лице на раджата, като напуснал форта, за да се върне при господаря си, взел в своята лодка Корнелиус, който мълчаливо се прокрадвал из тълпата, изпълнила двора. Касим имал свой собствен план и Корнелуис му бил нужен за преводач. И ето призори Браун, като размишлявал за отчаяното си положение, чул някакъв глас откъм блатистата, обрасла с храсти падина — глас дружелюбен, треперещ, напрегнат, който молел на английски позволение да се покачи на хълма, за да предаде много важно поръчение, при условие че му бъде гарантирана пълна безопасност.
Браун обезумял от радост: щом искат да разговарят с него, значи той вече не е подгонен звяр. Този приятелски глас изведнъж разпръснал страшното напрежение и безпокойство, когато те като слепи не знаели от коя страна ги очаква смъртоносният удар. Браун обаче се престорил, че не желае никакви преговори. Гласът обявил, че с него говори „бял човек, беден, разорил се старец, който живее тук от много години“. Мъгла, влажна и студена, се стелела по склоновете на хълма. След кратки преговори Браун извикал:
— Е добре, качете се тук, но помнете — трябва да бъдете сам!
Всъщност, както ми каза той, сгърчен от ярост, като си спомняше своето безсилие — за него това нямало никакво значение. На разстояние повече от няколко крачки те не можели да виждат нищо и никакво предателство не можело да влоши положението им. Лека-полека се очертала фигурата на Корнелиус: той бил с делничния си костюм, със скъсана мръсна риза и панталони, бос, с тропически шлем с изпочупена периферия. Като се изкачвал към укрепената позиция, нерешително се спирал и се ослушвал.
— Вървете смело! Вие сте в безопасност — извикал Браун, а хората му пулели очи. Всичките им надежди внезапно се съсредоточили върху този окъсан, жалък човек, който в дълбоко мълчание нескопосно се прехвърлил през едно от повалените дървета и треперейки, с кисела, недоверчива физиономия заразглеждал брадатите, неспокойни, измъчени от безсъница разбойници.
Половинчасовият поверителен разговор с Корнелиус отворил очите на Браун за състоянието на нещата в Патусан. Той тутакси изострил вниманието си. Откривали се възможности — големи възможности; но преди да се произнесе по предложенията на Корнелиус, Браун поискал на хълма да бъдат доставени като гаранция хранителни продукти. Корнелиус се отдалечил, като заслизал бавно по склона откъм двореца на раджата, а след малко няколко слуги на Тунку Аланг се явили с ориз, люти чушлета и сушена риба. Това било несравнимо по-добре от пълната липса на храна. По-късно се върнал и Корнелиус, съпровождан от Касим — обут със сандали и загърнат от раменете до глезените с тъмносиньо наметало. Видът на Касим бил добродушен и доверчив. Той сдържано се ръкувал с Браун и тримата седнали настрана да преговарят. Хората на Браун, вече с възвърнато самочувствие, се удряли едни други по гърба и като поглеждали многозначително капитана си, се заели с приготовлението на храната.