Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Лоръл забарабани замислено с пръсти и погледна към масата над ръба на очилата си. Усмихна се, когато забеляза какво е пропуснала — картичката с показалеца, — взе я бързо и плъзна поглед по цялото ѝ съдържание, което, както се и надяваше, беше списък на получателите и подателите на писмата. Лоръл стаи дъх, плъзна пръст по колонката "податели" и се позадържа най-напред на "дж" за Дженкинс, а после на "л" за Лонгмайър, а накрая на "в" за Вивиан.

Нито едно от имената не фигурираше.

Лоръл отново се огледа, този път по-внимателно. Пак нищо. В показалеца не се споменаваха писма от Вивиан Лонгмайър или от Вивиан Дженкинс. Въпреки това Кейти Елис споменаваше за такива писма в откъса от "Родена за учител", цитиран в биографията на Хенри Дженкинс. Лоръл извади фотокопието, което беше направила в Британската библиотека. Ето, пишеше го черно на бяло: По време на дългото морско пътуване до голяма степен успях да спечеля доверието на Вивиан и установихме помежду си взаимоотношения, които продължиха много години. Кореспондирахме си с писма сърдечно u редовно до нейната трагична и преждевременна смърт по време на Втората световна война…

Лоръл стисна зъби и отново провери показалеца.

Нищо.

Нямаше логика. Кейти Елис твърдеше, че писма има — редовна и сърдечна кореспонденция, водена до края на живота на Вивиан. Тогава къде бяха писмата? Лоръл погледна към приведения гръб на Бен и реши, че не ѝ остава друго.

— Това са всички писма, които сме получили — отговори той, когато тя му обясни. Лоръл му показа редовете от мемоарите, а Бен се намръщи и се съгласи, че е странно, но после лицето му проясни: — Може да е унищожила писмата, преди да почине. — Той нямаше откъде да знае, че смачква мечтата на Лоръл като листо между пръстите си. — Случва се понякога — продължи младежът, — особено когато хората планират да дарят кореспонденцията си. Вземат мерки сбирката да не съдържа нищо, което не желаят да бъде показвано. Знаете ли дали има причина, поради която тя би желала това?

Лоръл се замисли. Допускаше, че е възможно. Имаше вероятност писмата на Вивиан да са съдържали нещо, което Кейти е смятала за деликатно или уличаващо — божичко, на този етап всичко беше възможно.

— Може ли да се съхраняват другаде? — попита тя.

Бен поклати глава.

— Библиотеката на Ню Колидж е единственият получател на архива на Кейти Елис. Тук е всичко, което е оставила.

На Лоръл ѝ идеше да разхвърля спретнатите кутии из цялата стая и да изнесе истинско представление пред клетия Бен. Да стигне толкова близо и нещо да ѝ попречи на този етап — разочарованието беше съкрушително. Бен се усмихна съчувствено и Лоръл тъкмо е канеше да се замъкне обратно до бюрото си, когато си спомни нещо:

— Дневниците — бързо каза тя.

— Моля?

— Дневниците. Кейти Елис си е водила дневници — споменава за тях в мемоарите. Знаете ли дали те са в сбирката?