Сибирски тайни

— Е, че то е ясно. — Виктор учудено я изгледа, удивен от наивността й. — Собственик на комбината е Ворожец, кой ще го закача него? Кой ще посмее? Нали е приятел на кмета.

— Знам това. Но фермата по някакви сантиментални причини е много скъпа на вашия кмет. Той иска да я запази. Настоява магистралата да мине от южната страна и да не засегне фермата. Излиза, че онзи, който е подхванал бъркотиите с екологията, се страхува от Ворожец, приятеля на кмета, но не се бои от самия кмет. Какъв е нашият извод тогава?

Егоров я гледа дълго, после бавно кимна.

— Изводът е, че този човек не е местен, няма никакъв бизнес във Вербицк и не му е нужна благословията на кмета. Трябва му обаче благосклонността на Ворожец. И очевидно Горчевски няма нищо общо тук… Или обратното, Горчевски е в сговор с Ворожец. Тоест човекът, който е забъркал всичко това, е от криминална или полукриминална структура…

— И в която Ворожец още има силни позиции и авторитет — завърши Настя. — Ето защо първото, което ще направя сега, е да се обадя в Москва и да помоля да ми пратят информация за Пьотър Сергеевич и целия му житейски път. А твоят човек да провери какво има за него във вашите местни база данни.

— Ох, то нашите бази… — Егоров безнадеждно махна с ръка. — Водят се едва от две хиляди и шеста година, когато ни осигуриха компютри. Преди това всичко беше на хартия.

— Спокойно — утеши го Настя, — щом са от и шеста година, значи, е за цели осем. Като нищо може да изскочи нещо интересно. Сега нататък: твоят човек трябва да ми намери координати на роднини на Смелков. На всички, които успее да открие, не само на родителите, ако още са живи, съпругите и дъщерите. Братя, сестри, племенници и племеннички, чичовци, вуйчовци и лели. За предпочитане са тези, които живеят в други градове, не във Вербицк. И последно: аз ще опитам да поровя и да науча кои са тези активни блогъри, които толкова успешно са заблудили цял град. А твоят човек ще трябва да ми помогне в това. Е, и ти с него, естествено.