Виелица на сенките [bg]

— Елфи нямаше — изтърсих аз и веднага съжалих за казаното.

Физиономията на Фагред стана някак много, ама наистина много доволна.

— Лъжеш — с безизразен глас каза Шокрен. — В град Чу ти и твоите приятелчета-маймуни сте убили нашите воини. Фагред е бил единственият, който успял да се измъкне. Увеси го!

— Вие убихте брат ми! Ранения! — Фагред дръпна въжето със сила и аз паднах на колене, хващайки с ръце затягащата се примка.

„Жалко, че тогава не успях да те довърша!“ — мярна се в главата ми. О, мрак, как само се издъних! Да говориш с шаман е също толкова трудно, колкото и да говориш с Вухджааз. Отново трябваше да импровизирам.

— Имаше елфи! Имаше! — изкрещях, виждайки как Олаг прехвърля въжето през клона на най-близкото дърво. — Само че това не бяха истински елфи!

Шокрен вдигна ръка, показвайки на воините, че малко са избързали с екзекуцията.

— Какви ги дрънкаш, маймуно? Как така не са истински елфи?!

Как се казваше там? Да лъжеш, докато луната посинее?

— Тези бяха копелета!

— И без теб знаем, че всички елфи са копелета! — Фагред пак опъна въжето.

— Не, не! На тях бащите им са човеци, а майките — елфийки!

Колкото по-невероятна е измислицата, толкова повече прилича на истина. Не знам дали това, което току-що съчиних, изобщо беше възможно (никъде не се е чувало за нещо подобно), но орките налапаха стръвта заедно с въдицата. Първите винаги са имали не особено добро мнение за елфите и чувайки ТОВА, повярваха на мига. Олаг като че ли изруга, а да гледаш Фагред беше страшно и в същото време смешно, изглеждаше, сякаш всеки момент ще повърне. Шокрен замислено търкаше брадичката си.

— Знаех, че са садисти, но че с маймуните… така… — Олаг дори не сметна за необходимо да говори на оркски.

— Добре, дайте го обратно. Имам още няколко въпроса към него — изръмжа Шокрен.

Осъзнавайки, че бесенето засега се отменя, аз малко си отдъхнах. „Няколкото въпроса“ се проточиха цял един час, но аз се справих отлично, нито веднъж не се оплетох, макар че шаманът ме разпитваше доста професионално. Накрая той се изправи от барабана и каза:

— Махайте го, научих всичко, което исках.

С тези думи оркът се отправи към обелиска, а мен ме повлякоха обратно при Мис и Гло-гло, намиращи се на другата страна на поляната. По средата на пътя на Фагред му се прииска да си поиграе — започна да дърпа въжето и с широка усмивка ми предлагаше да си играя с него на кученце.

— Хайде, Пеперудке, кажи „бау“! Нищо няма да ти струва. Хайде, давай! Кажи „бау“!

Всяко предложение беше придружено от дърпане на въжето. Аз стоически мълчах.