Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Смъртта на царете [bg]
Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта на царете [bg]

Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Младият Цезар трябва да надвие врагове по море и суша, за да стане кален в битките водач — в живописния нов роман от популярния автор на „Вратите на Рим“. Принуден да напусне Рим, Юлий Цезар служи на борда на военна галера в опасните води на Средиземно море и бързо си спечелва славата на страшен воин. Но много скоро корабът му е пленен от пирати и той е задържан за откуп. Изоставен на северноафриканското крайбрежие, след дълги месеци пленничество, Цезар започва да събира войници, от които ще изкове мощна бойна единица, за да отмъсти на похитителите си и да потуши новото въстание в Гърция. Когато се връща в Рим като герой — и като опасен проблем за враговете си, — Цезар отново намира приятеля си от момчешките години Брут. Но скоро приятелите биват призовани да се бият с всички сили срещу въстаниците на разбунтувалия се гладиатор Спартак… История и приключения са съчетани със смайваща комбинация в „Смъртта на царете“ — част от акламираната поредица „Цезар“, истински епична история на амбиция и съперничества, смелост и предателства.
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 191
Перейти на страницу:

Думите му породиха оживен шепот сред зрителите и това накара претора да ги погледне строго.

— Да излезе ответникът — каза той високо.

Юлий слезе от платформата с щитовете и се изправи пред Антонид.

— Аз съм Гай Юлий Цезар, ответникът пред този съд. Обявявам, че имам право на собственост върху имота. Ще говоря от свое име.

— Донесе ли част от имота като негов символ?

— Да, почитаеми преторе — отвърна Юлий.

Обърна се към драпериите, дръпна едната и разкри първия бронзов щит пред съда. Тълпата ахна, чуха се доволни, макар и само прошепнати коментари.

Щитът беше точно какъвто бе искал Юлий. Александрия беше вложила всичко в създаването му — нали знаеше, че може да си създаде име само за един ден пред съда, сената и народа.

Щитът беше обточен с малки бронзови дискове, но всички очи бяха приковани в лицето и раменете на Марий в центъра — релеф в естествена големина. Марий гледаше строго. Хората се развикаха одобрително — показваха уважението си към покойния военачалник.

Антонид зашепна оживено с адвоката си, после се изкашля, за да привлече вниманието на магистратите. Шумът на тълпата беше прекалено силен и преторът махна на центуриона на съда. Като един войниците удариха с тоягите си по камъните и тълпата се усмири. Руф пристъпи напред, кокалест и прегърбен като лешояд, облечен в тъмна роба. Посочи с ехидна усмивка щита.

— Уважаеми преторе, моят клиент настоява, че това… нещо не е част от въпросния дом. Не може да се квалифицира като символ, освен ако не е било част от въпросната собственост.

— Знам закона, Руф. Не си мисли да ме поучаваш — отвърна преторът и се обърна към Юлий. — Можеш ли да отговориш?

— Вярно е, че докато Антонид неправомерно владееше дома на Марий, подобен щит не е висял на стените, но висеше тази сутрин и както всичко друго, би могъл да е символ на оспорваната собственост. Мога да доведа свидетели, които да го потвърдят — каза Юлий, без да се смути.

Преторът кимна.

— Няма да е необходимо. Приемам твърдението. Щитът ще бъде използван като символ.

Намръщи се, когато тълпата отново завика приветствено, и понечи да вдигне ръка за друг сигнал към стражите. Хората се смълчаха — знаеха, че не бива да подлагат търпението му на изпитание.

— Ищецът и ответникът, приближете се към символа и извършете ритуала на оспорването — подкани преторът високо.

Антонид мина през площадката; държеше тънко копие. Юлий, със също такова копие в ръка, пристъпи на платформата заедно с него. Изражението му не издаваше никакъв триумф — това би оскърбило магистратите. Допря копието си до щита — чу се леко прозвънване на метал — и се отдръпна. Антонид сведе своето копие и сви устни, когато в тълпата се чуха подигравателни смехове. Руф стоеше със скръстени ръце и безизразно лице.

— Собствеността беше белязана за оспорване. Съдът може да започне — каза преторът и се настани по-удобно на седалката си.

Неговото участие в действието за момента беше приключило — той щеше да се намеси пак едва когато дойдеше време да разпусне съда. Тримата магистрати станаха и му се поклониха, после единият се прокашля и се обърна към Антонид:

— Понеже си ищец, твоят защитник трябва да говори пръв.

Руф се поклони и пристъпи три крачки напред.

— Преторе, магистрати, сенатори — започна той. — Случаят е прост, макар че предвижданите наказания стигат до крайностите в нашите закони. Преди пет седмици ответникът вкара въоръжени мъже в града с цел насилие. Подобно действие е наказуемо със смърт или изгнание. Освен това ответникът използва хората си, за да нахлуе в частен дом — дома на ищеца Антонид. Наказанието за това е бичуване, но след смъртното наказание може да бъде схванато като ненужна жестокост.

Изчака смехът на съдиите да спре. Тълпата остана мълчалива.

— Слугите и стражите на дома са били вързани, а когато собственикът се е върнал, въпросните въоръжени мъже са му попречили да влезе в собствения си дом. Той не е отмъстителен човек, но престъпленията срещу него са много и са сериозни. Като негов адвокат настоявам да наложите най-строгото наказание. Смърт от меч е единствената възможна присъда за подобно нарушаване на римските закони.

Учтиво ръкопляскане се разнесе от хората, седнали край Катон, и Руф им кимна кратко и зае отново мястото си; но блесналите му очи опровергаваха привидното му спокойствие.

— Има думата ответникът — продължи магистратът.

Нищо в държането му не показваше дали е бил развълнуван от думите на Руф, но Юлий въпреки това пристъпи с чувство на празнота в стомаха. Знаеше, че Руф ще поиска смъртно наказание, но сега, като го чу, то се превърна в действителност, която разколеба увереността му.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)