Политичестки ред и политически упадък [bg]

Поради тези обстоятелства населението, Аржентина е едно от най – европейските в Латинска Америка. За разлика от Мексико и Перу то не се дели на бяла заселническа класа и огромна маса от индианци и метиси. Робството съществува до края на колониалния период и в един момент чернокожите са близо една четвърт от населението на Буенос Айрес. Но робството скоро е премахнато и чернокожото население постепенно е абсорбирано от по – многобройното европейско население. В резултат на огромните миграции от Европа в края на XIX в. се осъществява масово „побеляване“ на аржентинското население, което нараства от 1,7 милиона през 1869 г. на 7,9 милиона през 1914 г. Четирийсет и шест процента от новите имигранти са италианци, а трийсет и два процента испанци. Въпреки че Аржентина е разделена на региони и въпреки огромните разлики между столицата Буенос Айрес и селските региони, етническата и расовата принадлежност не са значителен политически проблем.

Аржентина е класически пример на „обрат на съдбата“, който настъпва през XVIII и XIX в.: тропическите и субтропични регионите, които през XVII в. са богати, обедняват и са изместени от регионите с по – умерен климат на дотогавашната периферия (вж. Глава 16). По време на Хабсбургския период Аржентина е затънтена провинция в границите на испанската империя в Новия свят, но към края на XVIII в. започва бързо да изпреварва старите колониални центрове. В края на XIX в. Аржентина може да се сравни със съвременен Китай и Сингапур – икономическо чудо, което предизвиква завист и изумление и привлича значителни европейски инвестиции. От 1870 до 1913 г. аржентинският износ нараства най – бързо в целия свят с шест процента годишно, а в края на XIX в. БВП на глава от населението е почти същият като този на Германия, Холандия и Белгия и по – висок от този на Австрия, Испания, Италия и Швеция. Джеймс Махони изтъква, че увеличаването на производителността датира от много по – ранен етап и аржентинският БВП на глава от населението достига ниво, малко по – високо от това на Съединените щати, още през 1800 г. Следователно ранните показатели за растеж не са мимолетен успех, а продължават повече от сто години след обявяването на независимостта чак до Голямата депресия през 30 – те години на миналия век.