Произход на политическия ред [bg]

Според Хайек самото право представлява спонтанен ред и „няма никакво съмнение, че правото е съществувало векове, преди на човек да му хрумне, че може да го създава или променя"[94]. И наистина, „индивидите са се научили да спазват [и изпълняват принудително) правила за поведение дълго преди да могат да ги изразят чрез думи". Законодателството – съзнателното постановяване на нови правила – „е сравнително късно изобретение в човешката история" и идеята, че „цялото право е, може и трябва да бъде резултат от свободното творчество на законодателя, е фактологически невярно, погрешен продукт на конструктивисткия рационализъм...".

Моделът на спонтанен ред, който Хайек очевидно има предвид, е английското общо право, при което правото възниква в резултат на решенията на безброй съдии, които се опитват да прилагат общи правила по отношение на конкретните случаи, представени пред тях:

свободата на британците, която през XVIII в. останалата част от Европа толкова много възхвалява [...] е следствие от обстоятелството, че правото, което прилагат съдилищата, е общото право, съществуващо независимо от чиято и да било воля и същевременно свързано със и прилагано от независими съдилища; право, в което парламентът рядко се намесва и дори когато го прави, е главно за да поясни съмнителни места в определен корпус от закони.

Така Хайек се прицелва в същността на правовия ред: съществува правна рамка, която представлява волята на цялата общност, която е по–висша от волята на управлението в момента и ограничава обхвата на законодателните актове на това управление. Предпочитанието на Хайек към английското общо право се споделя от редица съвременни икономисти, които смятат, че то е по–адаптивно и пазарно ориентирано от континенталното гражданско право.