Произход на политическия ред [bg]

Една от отличителните черти на наказанията вергелд е неравенството им. Обезщетенията, изплащани за различни наранявания, варират в зависимост от социалния статус на увредения индивид. По този начин убийството на свободен човек се заплаща многократно повече от това на слуга или роб.

Германското племенно право не се различава по същество от правото на всяко друго племенно общество, от нуер до съвременните уантоки в Папуа Нова Гвинея. Ако някой нарани вас или ваш роднина, кланът ви трябва да отвърне със същото, за да защити честта и репутацията на групата. И нараняванията, и възмездието са колективни – обикновено е достатъчно да отвърнеш на удара не срещу самия извършител на нараняването, а срещу негов близък роднина. Вергелдът съществува като средство за разрешаване на спорове, преди да са ескалирали в продължителни вражди или племенни вендети.

Съвременните съдилища имат своя далечен произход в междуклановите събрания, използвани за разрешаване на кръвни вражди. При англосаксонските племена това са събранията на свободните граждани. Те изслушват свидетелските показания на обвинителя и обвиняемия и обсъждат подходящата форма на обезщетение. Те обаче нямат съвременните правомощия да призовават, за да принудят свидетелите да дадат показания. Нито пък решенията им могат да бъдат привеждани в сила без взаимното съгласие на страните. Правните доказателства често са въз основа на мъчения като принуждаване на обвиняемите да ходят боси по нажежени въглища или палешници или потапяне в студена или гореща вода, за да се провери дали ще изплуват, или ще потънат.

Както ще отбележи по–късно Фридрих Ницше, християнството има дълбоки последствия за морала на германските племена. Християнските герои са миролюбиви светци и мъченици, а не воини или отмъстителни завоеватели, а религията проповядва учение за всеобщо равенство, което противоречи на йерархията на базираното на честта племенно общество. Новите християнски правила за брака и наследството не само подриват племенната солидарност, но създават също така понятието универсална общност, основана по–скоро на общата вяра, отколкото на родствената лоялност. Идеята за кралски сан се променя от водач на група, която има общ прародител, към водач и покровител на много, по–голяма християнска общност. Тази промяна обаче е много постепенна.

Но фактът, че Трибализмът в християнското общество се разпада, не означава, че патримониализмът е мъртъв. Както и в Източната църква на свещениците и епископите през този период им е позволено да се женят и да имат деца. Те практикуват форма на свещенически конкубинат, позната като николаизъм. С увеличаването на придобитите чрез дарения имоти на Църквата църковните лидери неминуемо започват да се опитват да оставят в наследство своите църковни бенефиции на децата си и да участват в местната кланова и племенна политика. При такова голямо материално богатство църковните длъжности се превръщат в материални ценности, които могат да бъдат купувани и продавани – практика, известна като „симония“.