V. [bg]

— Бомби — отбеляза Фопъл. — Ето какво ни е разбудило.

Някой бе дошъл отдолу с вино, чаши и пури. Акордеонистът бе донесъл своя инструмент, но след три-четири такта бе заставен да спре: събраните на покрива единодушно не желаеха да пропуснат нито един звук на смърт, който щеше да стигне до тях. Надвесваха се в посока към битката: изпънати вратни жили, подпухнали от съня очи, разчорлени и обсипани с пърхот коси, пръсти, чиито мръсни и закривени като на хищни птици нокти стискаха почервенелите от слънцето столчета на чашите с вино; морави от вчерашното вино, никотин и кръв устни, отдръпнати назад и разголили обложените с плака зъби, чийто първоначален цвят личеше само в пукнатините по тях. Застаряващи жени мърдаха често-често крака, непочистеният грим бе полепнал на петна по бузите им с разширени пори.

На хоризонта от юг изникнаха два биплана. Те летяха ниско и мудно, като отдалечаващи се от ятото птици.

— Ето откъде дойдоха бомбите — обяви Фопъл на компанията. Толкова бе възбуден, че разля вино по покрива.

Мондауген гледаше как виното тече на тънки струйки чак до корниза. Това, кой знае защо, му напомни за първата сутрин в къщата на Фопъл и за двете струйки кръв (кога бе започнал да го нарича кръв?) във вътрешния двор. Един сокол-осояд кацна на покрива и започна да кълве виното. Скоро отлетя. Кога бе започнал да го нарича кръв?

Самолетите изглеждаха като увиснали в небето и сякаш никога нямаше да приближат. Слънцето залязваше. Вятърът бе изтънил облаците, те започнаха да проблясват в червено и опасваха небето от край до край, прозрачни и великолепни, създаващи илюзията, че го поддържат. Един от негрите внезапно побесня: скочи, размахвайки копие, и хукна към най-близката част от напредващия кордон. Белите се групираха и откриха по него безразборна стрелба, която бе подета от пукотевицата на тапите от покрива на Фопъловата къща. Негърът почти бе стигнал до войниците, когато се строполи.

Сега вече всички чуваха пресекливото, ръмжащо бучене на самолетите, които започнаха тромаво да пикират надолу към позицията на негрите: слънцето внезапно улови в лъчите си пуснатите от всеки самолет по три бомби и ги превърна в шест капки оранжев огън. Те сякаш падаха безкрайно. Но скоро две се забиха до скалите, две сред негрите, две около труповете и най-после разцъфнаха шест експлозии, изхвърляйки пръст, камъни и човешка плът към потъмняващото, забулено с алени облаци небе. След няколко секунди, застъпвайки се, боботещите гръмки трясъци стигнаха почти едновременно до покрива. Зрителите избухнаха във възторжени аплодисменти. Тогава кордонът напредна бързо, през вече разредените облаци дим, доубивайки все още живите и ранените, запращайки куршуми в трупове, жени и деца, дори в една оцеляла коза. После кресчендото на пукота внезапно спря и настъпи вечерта. А след три-четири минути някой запали огън на бойното поле. Зрителите от покрива се оттеглиха вътре за една нощ на по-необуздано от всякога пируване.