V. [bg]

Но ако физическият труд смазваше разпределените в тръненото заграждение, сексуалната работа също тъй лесно изтощаваше живеещите сред бодливата стоманена тел. Някои от военните бяха пристигнали в Африка с доста ексцентрични идеи. Един сержант, заемащ твърде ниско място в йерархията, за да му се полага младо момче (които бяха рядкост), бе намерил изход от положението като използуваше момиченца в предюношеска възраст с ненапъпили още гърди — обръсваше главите им и ги държеше голи, с изключение на сбръчканите военни гамаши. Друг караше партньорките си да лежат неподвижно, като трупове; всякакъв сексуален отзив, рязко поемане на дъх или неволно потрепване, биваше наказвано с елегантен, украсен със скъпоценни камъни шамбок, изработен по поръчка в Берлин. Тъй че, ако жените се замисляха изобщо за своето положение, нямаше много голям избор между тръните и стоманата.

Сигурно щеше да бъде доволен от този нов групов живот и да направи кариера в строителството, ако не бе една от неговите наложници, съвсем младичката херероска Сара. Тя концентрира във фокус недоволството му; навярно дори стана една от причините, поради които той заряза всичко и пое към вътрешността на страната, в опит да си възвърне донякъде изобилието и лукса, изчезнали (както с безпокойство предполагаше) заедно с фон Трота.

За първи път я видя на два километра навътре в Атлантическия океан, на вълнолома, който строяха от гладки тъмни камъни, носени дотам на ръце от жените. Вълноломът бе проточен навътре, полузалят от водата, и бавно, мъчително напредваше, като пълзящо в морето пипало. Този ден небето бе оловносиво и над западния хоризонт още от сутринта бе надвиснал голям черен облак. Първо видя очите й, склерите им отразяваха нещо от бавното вълнение на морето; после гърба й, нашарен с мънистата на стари белези от шамбок. Вероятно най-обикновена похот го бе накарала да отиде при нея, да й направи знак да остави камъка, който бе започнала да вдига: надраска бележка за нейния надзирател, подаде й я. „Занеси му я, или…“ — предупреди я той и шамбокът му със свистене проряза соления вятър. Преди изобщо не се бе налагало да ги предупреждаваш или заплашваш: навярно поради същото това „действено съгласие“, те винаги предаваха записките, дори когато знаеха, че бележката, по всяка вероятност, може да означава смъртна присъда.