![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Много е глупава. Някога е знаела да лети, но е забравила.
— Долавям някаква алегория във всичко това — отбеляза тя.
— Не — възрази Слаб. — То е на същото интелектуално ниво като решаването на неделната кръстословица в „Ню Йорк Таймс“. Фалшиво. Недостойно за теб.
Естър бе отишла до леглото.
— Не! — почти извика той.
— Слаб, толкова ми е зле. Изпитвам почти физическа болка тук. — Тя прекара пръсти по слабините си.
— Аз също съм на сухо — увери я Слаб. — Не съм виновен, че Шьонмейкър те е отрязал.
— Не съм ли твоя приятелка?
— Не — отвърна Слаб.
— Какво да направя, за да ти докажа?…
— Отиди си — отсече Слаб. — Ето това можеш да направиш. И ме остави да спя. В моето непорочно войнишко легло. Сам. — Той допълзя до кревата и се просна по очи. Скоро Естър излезе, пропускайки да затвори вратата. Не беше от този тип жени, дето затръшват вратата, когато им откажеш.
Рейчъл и Руни седяха на барчето в кварталната кръчма на Второ авеню. Двама души в ъгъла, ирландец и унгарец, се караха шумно през кегелбановия улей.
— Къде ходи тя нощем? — чудеше се Руни.
— Паола е странно момиче — поясни Рейчъл. — След време ще разбереш, че не трябва да й задаваш въпроси, на които тя не желае да отговаря.
— Може би се среща с Пиг.
— Не. Пиг Бодайн живее в Музикален Клуб „Нота V“ и в Ръждивата лъжица. Страшно е навит на Паола, но мисля, че прекалено много й напомня за Папи Ход. Флотата има свои специфични начини за печелене на симпатии. Паола избягва Пиг Бодайн и това го съсипва, а що се отнася до мен, аз съм доволна от такова развитие на нещата.
Това съсипва мен, искаше да каже Уинсъм. Но не го направи. Напоследък той търсеше утеха при Рейчъл. В известен смисъл бе започнал да разчита на това. Отчуждеността й от Пасмината, нейната уравновесеност и независимост, го привличаха. Но това по никакъв начин не му помагаше да си уреди среща с Паола. Може би го бе страх от реакцията на Рейчъл. Започваше да подозира, че тя не е от момичетата, които одобряват сводниченето за своите съквартирантки. Поръча още едно уиски с бира.
— Много пиеш, Руни — укори го тя. — Безпокоя се за теб.
— А ти пък много ми натякваш — с усмивка отвърна той.
II
Следващата вечер Профейн седеше в стаята за охраната на „Антрорисърч Асосиейтс“, вдигнал крака на газовата печка, зачетен в препоръчания му от Пиг Бодайн авангардистки каубойски роман „Шерифът екзистенциалист“. В лабораторното помещение отсреща, с осветени от нощната лампа типично Франкенщайновски уродливи черти и обърнато към Профейн лице бе настанен МОР: манекен за отчитане на радиацията.
Кожата му бе от целулозно-ацетатен бутират, пластмаса пропускаща не само светлината, но плюс нея рентгеновите и гама-лъчите, и неутроните. Скелетът му бе сглобен от истински човешки кости, вече обеззаразени; по-дългите от тях и гръбначният стълб бяха издълбани отвътре, за да вместват радиационните дозиметри. МОР бе висок метър и седемдесет и пет — според стандартите на военновъздушните сили, около петдесет процента от постъпилите там трябваше да бъдат с такъв ръст. Белите дробове, гениталиите, бъбреците, щитовидната жлеза, черният дроб, далакът и другите вътрешни органи бяха кухи и изработени от същата прозрачна пластмаса, както и вместващото ги тяло. Те можеха да бъдат запълвани с водни разтвори, притежаващи свойството да поглъщат равностойно количество радиация, както и тъканта, която заместваха.
„Антрорисърч Асосиейтс“ бе филиал на „Йойодин“. Изследваше по правителствена поръчка въздействието на височинните и космическите полети; за Националния Съвет по Безопасността проучваше травмите, вследствие на пътнотранспортни произшествия; за Управление Гражданска Защита провеждаше изпитания за радиационната поглъщаемост, при които използваше МОР. През осемнайсети век е било удобно човекът да бъде смятан за автомат с часовников механизъм. През деветнайсети век, когато Нютоновата физика е била твърде добре усвоена и са били направени достатъчно много на брой разработки по термодинамика, на индивида се е гледало повече като на топлинен двигател с около 40% коефициент на полезно действие. В двайсети век, с развитието на ядрената и субатомната физика, човекът се е превърнал в нещо, което поглъща рентгенови лъчи, гама-лъчи и неутрони. Поне такова бе схващането на Бергомаск за прогреса. То бе тема на неговата приветствена лекция по случай първия работен ден на Профейн, изнесена в пет часа следобед, когато Профейн застъпваше на смяна, а Бергомаск излизаше от „Антрорисърч Асосиейтс“. Имаше две осемчасови нощни смени, ранна и късна (въпреки че Бени, чиято система за времеизмерване бе ориентирана към миналото, предпочиташе да ги нарича късна и ранна) и досега Профейн бе работил и в двете.