![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Най-накрая започнаха да ги пускат вътре на групи по пет затворници, които тръгваха надолу по Лагерщрасе между два реда сиви сгради. От високоговорителите на плаца се носеше глас, който крещеше Achtung*, докато ги вкарваха като стадо в бункера. Там ги съблякоха, изкъпаха и обръснаха главите им, облякоха ги в дрипи, с дървени налъми, кърпа за главата и червена звезда, която указваше, че са политически затворници.
[* Внимание (нем.). – Б. р.]
Единственият лъч на нещо, различно от ужаса, дойде, когато Марго, Каро и Скай – или Одет, както всички я наричаха – бяха настанени в един и същи блок, този на французойките.
Марго вече бе дочула по някакъв начин, че в лагера имало и няколко британки, които били държани „под карантина“ от нацистите, защото единственото възможно обяснение за британка да бъде във Франция бе да е шпионин. По начина, по който произнесе думата, Скай разбра, че изобщо не би искала да бъде държана под карантина.
Във френския блок спяха по три на един дюшек в тройната редица нарове, но това бе добре за Скай, Каро и Марго, защото означаваше, че винаги можеха да се намерят, когато дойдеше време за лягане. През първата нощ, когато спа на този дюшек, Скай си спомняше, че стиска ръката на Никълъс през някаква маса, докато двамата си даваха клетва. Обеща ми да не умираш, прошепна тя. А ти никога не си нарушавал обещанията си. Така че остани жив. И аз също ще живея.
На Скай й бяха необходими няколко седмици, за да проумее какво представлява Равенсбрюк. След това веднъж през октомври осъзна, че вече не трепва, когато види жена да облизва от земята разсипана каша. Не охкаше, когато сирените започваха да вият в четири сутринта и започваше яростната блъсканица за онова, което се наричаше кафе, и гладуващи жени блъскаха с лакти други гладуващи жени, защото единственото, което имаше значение, бе да оцелеят. Не се ужаси, когато видя как едно от кучетата разкъсва до смърт някаква жена. Отново не го направи, когато пазачът уби жена с търнокоп на плаца, защото не бе отговорила, когато я бе извикал по име. Не я побиха тръпки, когато пазачите накараха друга да прокопае тунел в пясъка, а той се срути върху нея и тя бе погребана жива. Вече не усещаше миризмата на смъртта, която крематориумите разнасяха до всяка пукнатина в лагера.
Единствено когато видя тялото на мъртво бебе, Скай потрепери. Колко ужасно бе, помисли тя, да не се съпротивляваш. Колко ужасно бе, че такива невъобразими неща се бяха превърнали в ежедневие. Навсякъде около себе си виждаше жени, чиито души отдавна бяха мъртви, но чиито тела продължаваха безжалостно да живеят. Докосна пръста, около който Никълъс някога бе увил пръстена от морска трева. Не можеше да позволи на душата си също да умре на това място.
— Трябва да правим всичко възможно да останем живи – каза тя, когато Каро отказа да изпие купа течност, на която само името бе супа. Скай взе купата и посочи малката бучка, която плуваше в течността. За пръв път виждаше нещо, което да покаже, че онова, което ядяха, може би бе храна. – Виж. Парченце ряпа. Не е само вода. Трябва всеки ден да откриваме по едно нещо, което пазачите са пропуснали и което прави деня ни по-хубав от предишния.
Марго решително кимна, в нея вече нямаше нищо обаятелно, нищо обаятелно не бе останало в нито една от тях. Но в това кимване Скай разпозна онази Марго, чиято стойка винаги караше хората да се обръщат след нея, която винаги бе спокойна. Каро също вдигна очи и независимо от обръснатата си глава, отново заприлича на решителната жена, с която Скай се бе срещнала през първия си ден в Париж, жена, чиито красиви очи все още не бяха угаснали. Облекчението, което тогава изпита Скай, я накара да избърше сълза от очите си. Разбра, че няма да оцелее без Каро и Марго. Но също така разбра, че сега вече всеки ден всички те ще намират нови причини да останат живи.
Един ден това бе шепата билки, които Каро успя да откъсне и да скрие в джоба си, преди някой да забележи, докато вървяха в редица по пет през миришещата на бор гора, нарамили лопати, за да започнат дванайсетчасовата си работна смяна.
— Билките съдържат витамини – прошепна Каро. – Витамините ще ни поддържат живи.
Друг ден Марго откри, че Женевиев дьо Гол, племенницата на Шарл дьо Гол, също била в Равенсбрюк.
— Съюзниците ще я потърсят. И ще намерят и нас.
През един невероятен месец, това бе откритието, че съпротивата все още живееше във всяка от тях. Скай, Каро и Марго бяха изпратени в подчинения лагер в Торгау, заедно с група французойки. Трите жени се държаха за ръце, докато маршируваха натам, вцепенени от страх, задето познатият ужас на Равенсбрюк временно им бе отнет, опасявайки се от неизвестния ужас, който ги очакваше в края на пътя.