Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Това бяха три сериозни опасения. Но какво правеше Тони? Клета Тони!
ГЛАВА ОСМА
Тя пишеше.
„Когато й кажа фрикасе, тя не разбира, защото тук го наричат просто каша; ако тя каже карфиол, едва ли у нас ще намериш човек, комуто да мине през ума, че става дума за цветно зеле; кажа ли аз пържени картофи, тя вика дотогава: „А“, докато аз кажа барабой. На звука „а“ тя придава значение: „Какво обичате?“ Тази е втора поред, понеже първата, която се казваше Кати, аз си позволих да изпъдя — отвръщаше веднага с грубости; или може би ми се е струвало така, може да съм се лъгала, както след това разбирам, защото тук никога не си сигурен дали всъщност хората говорят грубо или любезно. Сегашната, която се казва Бабета, но трябва да се произнася Бабет, има впрочем доста приятна exterieur[81] и е малко южняшки тип, който тук често се среща, има черни коси, черни очи и зъби, за които би могло да й се завижда. Тя е по-послушна и приготвя под мое ръководство някои от нашите родни ястия, като вчера например киселец със стафиди; но после ми беше много мъчно, понеже Перманедер ми се разсърди много за тоя зеленчук (макар че извади една по една стафидите с вилицата) и целия следобед не ми проговори, а само мърмореше. Мога да кажа, мамо, че животът не винаги е лесен.“
Но не само „кашата“ и киселецът вгорчаваха живота й. Още през медения месец я слетя един удар, на главата й се струпа нещо непредвидено, неподозирано, невъобразимо; стана едно събитие, което й отне всяка радост и което тя не смогна да преодолее. Събитието беше следното:
Съпрузите Перманедер живееха вече от няколко седмици в Мюнхен, „когато консул Буденброк можа да изтегли в брой определената по завещание зестра на сестрата — 51 000 марки; той обърна тая сума в гулдени и я изпрати честно и почтено на господин Перманедер. Господин Перманедер вложи парите в солидна банка срещу добра лихва. Но ето какво каза на съпругата си, без да се подвоуми и без да се изчерви:
— Тонерл — той я наричаше Тонерл. — Тонерл, сега съм добре и нямаме нужда от повече. Дявол да го вземе, бъхтах се цял живот и сега искам да имам мира. Ще дадем под наем партера и другия етаж, това жилище е хубаво, няма що да се нареждаме толкова аристократически и да се големеем... Ще си ядем спокойно шунката, а вечер аз ще се отбивам в бирарията. Не съм фукльо и не ми се ще да трупам пари, ще си гледам вече живота! От утре зарязвам работата и ставам рентиер.
— Перманедер! — извика тя, и то за пръв път с оня особен гърлест звук, с който обикновено назоваваше името на господин Грюнлих.
Но той отговори късо:
— Я не викай толкова!
И после избухна една от ония ранни, сериозни и силни крамоли, които разклащат завинаги щастието на един брак...
Той излезе победител. Нейната пламенна съпротива се разби в неговото неотразимо желание за „живот“ и накрая господин Перманедер изтегли капитала си, вложен в търговията с хмел; сега господин Нопе от своя страна можеше да задраска със син молив „и с-ие“-то върху визитката си картичка. И подобно на мнозинството от своите приятели, с която всяка вечер на винаги резервираната маса е бирарията играеше карти и изпиваше редовно по три литра бира, съпругът на Тони ограничи дейността си в увеличаване на наемите като домопритежател и скромно, спокойно рязане на купоните от ценните книжа.
Всичко това беше съобщено на консулшата по един твърде прост начин. Но в писмата, които госпожа Перманедер писа по тоя въпрос на брата си, ясно личеше болката, изпитвана от нея. Клета Тони! Бяха надминати дори най-големите й опасения. Тя знаеше предварително, че господин Перманедер не обладаваше нито следа от „пъргавината“, проявявана така прекалено от първия й съпруг, но и през ум не й беше минало, че той ще провали напълно очакванията, за които тя бе приказвала пред мамзел Юнгман в навечерието на годежа, че окончателно ще забрави всички задължения, които поемаше, като взе жена от Буденброкови...
Това трябваше да бъде превъзмогнато и домашните й разбраха от нейните писма, че се примирява с положението. Тя живееше доста еднообразно с мъжа си и Ерика, която ходеше на училище, грижеше се за домакинството си, общуваше дружелюбно с хората, дошли като наематели на партера и на първия етаж, а така също със семейство Нидерпаур на Мариенплац, разказваше сегиз-тогиз и за представления на Придворния театър, на които ходеше с приятелката си Ева, тъй като господин Перманедер не обичаше подобни работи и се оказа, че в „свидния“ си Мюнхен, гдето бе станал на четиридесет и няколко години, той нито веднъж не беше надниквал вътре в Пинакотеката.
81
(фр.) Външност.